15.10.2011 г., 17:20 ч.

Земята ни 

  Поезия » Гражданска
785 1 2

"Тази земя,
          по която тъпча сега,
тази земя,
        която пролетен вятър пробужда,
тази земя - не е моя земя,
тази земя,
        простете, е чужда."

Никола Вапцаров


В една огромна,
ненаситна
бездна
падам
всяка нощ.
Денят е гърч.
А часовете -
без пощада.
Падам...
От смъртта -
във смърт.

 

Със сетни сили
и
без капка мощ
се мъча да проникна
във забравата.
Напразно.

 

Защото днес
в родината
отвсякъде
ни дебне
все така предателски усмихната
омразата.

 

Нестихващо стенание.
От теб - към мен,
от мен - към теб,
от всекиго - към всички ни.
Окаяни сме!

 

А земята ни
под нас -
земята се разтваря
в горестно ридание.

 

© Иван Бързаков Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??