Земята ни
"Тази земя,
по която тъпча сега,
тази земя,
която пролетен вятър пробужда,
тази земя - не е моя земя,
тази земя,
простете, е чужда."Никола Вапцаров
В една огромна,
ненаситна
бездна
падам
всяка нощ.
Денят е гърч.
А часовете -
без пощада.
Падам...
От смъртта -
във смърт.
Със сетни сили
и
без капка мощ
се мъча да проникна
във забравата.
Напразно.
Защото днес
в родината
отвсякъде
ни дебне
все така предателски усмихната
омразата.
Нестихващо стенание.
От теб - към мен,
от мен - към теб,
от всекиго - към всички ни.
Окаяни сме!
А земята ни
под нас -
земята се разтваря
в горестно ридание.
© Иван Бързаков All rights reserved.
