Студеният вятър пее в комина
своята песен на влюбен хлапак,
отново безсрамно с бялата зима
флиртуват по нощите до съмнало чак.
Танцуват на двора танца си снежен -
пируети красиви с последни листа.
По всички витрини с четчици нежни
рисуват кристални, искрящи цветя.
Преспи и сняг по площада помитат,
гонят се палаво, като малки деца,
за идваща пролет дори и не питат,
не мислят, танцуват на воля в нощта.