Зимна нощ (без сняг)
Обличам с дъха си
последния крясък
на късния нощен трамвай.
Животът във него,
тежък от делници,
отива си призрачно сам.
Луна-многоточие
преследва вървежа му,
събира подметки
от сиви съдби.
Вглъбени в илюзии
за слънчеви празници,
клошарите имат очи.
И имат си огън
в главата
и в джоба...
В сърцата си имат мечти.
Край тях
зъзнат празни надежди
и улици,
болни с лъжи...
А тих тротоарът
неделно очаква
познатия скърцащ абзац
на тъжна мотриса,
щрихована с камъни
от морното
време-беглец...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Геновева Христова Всички права запазени
