Jan 30, 2009, 12:32 PM

Зимна нощ (без сняг) 

  Poetry » Landscape
825 0 23

 

 

 

Обличам с дъха си

последния крясък

на късния нощен трамвай.

Животът във него,

тежък от делници,

отива си призрачно сам.

Луна-многоточие

преследва вървежа му,

събира подметки

от сиви съдби.

Вглъбени в илюзии

за слънчеви празници,

клошарите имат очи.

И имат си огън

в главата

и в джоба...

В сърцата си имат мечти.

Край тях

зъзнат празни надежди

и улици,

болни с лъжи...

А тих тротоарът

неделно очаква

познатия скърцащ абзац

на тъжна мотриса,

щрихована с камъни

от морното

време-беглец...

 

 

 

 

 

© Геновева Христова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??