Преди година, може би, ти яви се в моето видение,

като сияние необикновено насред зимен фон.

И когато най-самотна бях, падна като ангелско знамение,

красив, наперен, упорит - високопланински муфлон.

Как неусетно връхлетя ме като снежна лавина 

и всички мои очаквания ти надмина! 

Не вярвах или не исках да срещна отново любовта, 

но ти придаде ми смисъл, излекува счупените ми крила.

От пръв поглед влюбих се във теб , и всеки път изтръпвам,когато ме докосваш.

И мил и нежен , и властен и груб ,всякак пак ме омагьосваш. 

Ден след ден все по-силна става любовта , 

ти върна силите ми ,помогна ми напред да продължа.

Обичам те мило , за мен ти си като ангелско въплъщение ,

на ранената ми душа върна оживлението.

Обичам с теб среднощните разходки в планината , 

и да чувам как тихичко шуми до нас реката.

Обичам там някъде високо сред мъглата , да се слеят две души не само телата.

Обичам , дори там на някой планински склон 

да не успеем да удържим любовния си хормон.

Да знаеш мило , моята зимна приказка си ти 

и моето сърце завинаги ти принадлежи ! 

Христина Кузмич