Jul 23, 2018, 2:29 AM

Зимна приказка

  Poetry » Love
924 0 1

Преди година, може би, ти яви се в моето видение,

като сияние необикновено насред зимен фон.

И когато най-самотна бях, падна като ангелско знамение,

красив, наперен, упорит - високопланински муфлон.

 

Как неусетно връхлетя ме като снежна лавина 

и всички мои очаквания ти надмина! 

Не вярвах или не исках да срещна отново любовта, 

но ти придаде ми смисъл, излекува счупените ми крила.

 

От пръв поглед влюбих се във теб , и всеки път изтръпвам,когато ме докосваш.

И мил и нежен , и властен и груб ,всякак пак ме омагьосваш. 

Ден след ден все по-силна става любовта , 

ти върна силите ми ,помогна ми напред да продължа.

 

Обичам те мило , за мен ти си като ангелско въплъщение ,

на ранената ми душа върна оживлението.

 

Обичам с теб среднощните разходки в планината , 

и да чувам как тихичко шуми до нас реката.

Обичам там някъде високо сред мъглата , да се слеят две души не само телата.

Обичам , дори там на някой планински склон 

да не успеем да удържим любовния си хормон.

 

Да знаеш мило , моята зимна приказка си ти 

и моето сърце завинаги ти принадлежи ! 

 

Христина Кузмич

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христина Кузмич All rights reserved.

Comments

Comments

  • За да не се впримчвам да пиша, "Хубаво!" или "Хареса ми!", че звучи не любовно, а стихотворението ти е точно описание на едно от всичките значения на любовта, ще напиша едно просто Благодаря!

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...