Зимна тъга
Босоного, разгърдено лято, къде си?
Като нежно глухарче душата лети
и те търси на сто непознати адреси,
само зима. Заключени трижди врати.
Ослепели прозорците в булото скрежно,
мъртви рози в градината, кал и листа.
Нощем идваш в съня. Слънчогледова нежност
всеки дъх лавандулов ревниво пестя.
Питам птиците зъзнещи, вятъра питам
и капчука разпитах... Мълчи... и мълчи.
А цигулката щурчова, в думите скрита,
плаче... Сухи са моите тъжни очи...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
