Dec 7, 2023, 10:33 AM

Зимна тъга

510 11 8

Босоного, разгърдено лято, къде си?
Като нежно глухарче душата лети
и те търси на сто непознати адреси,
само зима. Заключени трижди врати.

 

Ослепели прозорците в булото скрежно,
мъртви рози в градината, кал и листа.
Нощем идваш в съня. Слънчогледова нежност
всеки дъх лавандулов ревниво пестя.

 

Питам птиците зъзнещи, вятъра питам
и капчука разпитах... Мълчи... и мълчи.
А цигулката щурчова, в думите скрита,
плаче...  Сухи са моите тъжни очи...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Надежда Ангелова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....