11.02.2019 г., 9:24 ч.

Злато над шепичка прах 

  Поезия » Друга
5.0 (8)
453 0 6
С този ден се познаваме вече,
този ден много скъп е и мил,
като трен, отлетял надалече,
към красивата делта на Нил.
Отминаваме хиляди къщи
на отдавна самотни селца,
а небето кафяво се мръщи,
и над Трявна се сипе мъгла.
Ще остана на пътя ни скромен,
като рана на бойно поле –
и от драмите сиви поробен,
ще се боря за синьо небе... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Драганов Всички права запазени

Предложения
  • Дали достатъчно любов ти давам?... На тебе е обречен всеки Божи ден. И всяка сутрин с радост осъзнав...
  • Бях птица - в сънищата си летях извън галактиките - в другата вселена. И вечния ти образ там съзрях ...
  • Бягай, бягай невръстна робиньо, мъгла се вдига, потеря иде! Бягай от чужди, крий се от свои – за гро...

Още произведения »