Злато над шепичка прах
С този ден се познаваме вече,
този ден много скъп е и мил,
като трен, отлетял надалече,
към красивата делта на Нил.
Отминаваме хиляди къщи
на отдавна самотни селца,
а небето кафяво се мръщи,
и над Трявна се сипе мъгла.
Ще остана на пътя ни скромен,
като рана на бойно поле –
и от драмите сиви поробен,
ще се боря за синьо небе...
Пропътувах живота със слово,
и на крайната гара изгрях...
То, небето, бе светло и ново –
като злато над шепичка прах.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитър Драганов Всички права запазени
