Злато над шепичка прах

Feb 11, 2019, 9:24 AM

Poetry » Other

304 0 6

С този ден се познаваме вече,
този ден много скъп е и мил,
като трен, отлетял надалече,
към красивата делта на Нил.

Отминаваме хиляди къщи
на отдавна самотни селца,
а небето кафяво се мръщи,
и над Трявна се сипе мъгла.

Ще остана на пътя ни скромен,
като рана на бойно поле –
и от драмите сиви поробен,
ще се боря за синьо небе...

Пропътувах живота със слово,
и на крайната гара изгрях...
То, небето, бе светло и ново –
като злато над шепичка прах.

Please sign in with your account so you can comment and vote.