8.05.2021 г., 7:14

Злите хора

652 1 6

 

Злите хора...

Ще ги срещнеш под път и над път

Ще те захапят

За едното нищо...

Като бясно куче, ще те захапят!

Даже и да си ги хранил

Добро да си им сторил...

Не веднъж, а много пъти...

Ще те захапят!

Просто, защото бесът

в тях не им дава мир и покой,

докато някого не захапят...

После, временно се успокояват...

Но само временно

Той бесът,

продължава да си живее

във тях...

Пазете се от бесни и зли хора!

По опасни са от кучетата

Кучето, то от болест е побесняло

А човека...

Човека от злост и от завист побеснява!

Valentina N.V. ( Mitova)

26/04/2021

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Valentina Mitova Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Петър- да! Така е за съжаление!
  • Аз съм срещал зли хора - два пъти. Страшно е, макар че не съм от плашливите. Такива нямат милост и човешки чувства - те убиват без причина, и после дори не си спомнят. Права си!
  • Миночка Благодаря! / Петър Стоянов, не е само у нас! Слава Богу не сме толкова уникални! Просто си е човешко нещо...Гадно, но общо човешко! / Иринакис, аз пък съм и от опит съм го написала... Моли се, да не срещаш такива!Дано не срещаш такива!
  • Точно така е,..дали е нашенски ген незнам, но завистта и злите хора, като че ли нямат почивен ден...
  • Не съм виждала зъл човек, който да е опасен. Освен за самия себе си, но това не е наш проблем.

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...