Значи...
Значи...
това било е...
да си влюбен
и добър,
и силен...
Навън вали
в най-нежно бяло,
а неразплетено
времето нямо
тишината
сгромолясва...
Всичко
е свръхестествено,
от реален,
по-реален вятър
понесено,
от птичи полет
рисувано...
Зорницата отгоре
чужда и красива,
загадка сътворява...
По небе студено,
плът на облаци
разкъсва
и с любов белязва...
Сгушва в обятия
съдбовни чувства-
звук като целувка...
Борят се
за глътка въздух,
да си силен
и добър,
и влюбен,
да, това било е...
значи...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мариола Томова Всички права запазени
