Знаеш ли ...
Знаеш ли, малко е
жестоко -
години аз по теб
изгарям,
нощ и ден,
нерадост, болка,
духом ме прекърши,
дори и тялом,
не съм допускал
до сълзи, че ще рухна.
А теб все те няма
и няма ...
Знаех, че свръхнова
щом избухне,
изначален е живота,
започва нещо ново.
Не мислех, че ослепила
ми душата
опипом ще те търся
по-нататък ...
Но усещам се в тъмата
дваж по-силно да горя,
нужна си ми, ръце
протягам
и те мечтая, моя
светлина ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Василев Всички права запазени
