Знаеш ли, малко е
жестоко -
години аз по теб
изгарям,
нощ и ден,
нерадост, болка,
духом ме прекърши,
дори и тялом,
не съм допускал
до сълзи, че ще рухна.
А теб все те няма
и няма ...
Знаех, че свръхнова
щом избухне,
изначален е живота,
започва нещо ново.
Не мислех, че ослепила
ми душата
опипом ще те търся
по-нататък ...
Но усещам се в тъмата
дваж по-силно да горя,
нужна си ми, ръце
протягам
и те мечтая, моя
светлина ...
© Валентин Василев All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
