Знаеш ли ...
Знаеш ли, малко е
жестоко -
години аз по теб
изгарям,
нощ и ден,
нерадост, болка,
духом ме прекърши,
дори и тялом,
не съм допускал
до сълзи, че ще рухна.
А теб все те няма
и няма ...
Знаех, че свръхнова
щом избухне,
изначален е живота,
започва нещо ново.
Не мислех, че ослепила
ми душата
опипом ще те търся
по-нататък ...
Но усещам се в тъмата
дваж по-силно да горя,
нужна си ми, ръце
протягам
и те мечтая, моя
светлина ...
© Валентин Василев All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Знаеш ли...ти си храм от злато...и докато те чета се потапям и заключвам в него...а ключа...на кой му пука къде го хвърлих, нали вече съм вътре
-
нима не знаеш...
колко тъжен
и къс е мигът на живота
и болезнено дълъг
е пътят
на сълзите...
сърдечен поздрав за теб... -
Не се отказвай от мечтите си!
Аплодирам откровението ти! -
Знаеш ли, ако жена го пише така приемам. Но мъжката сълза, различно боли и дълго отеква.
Комплименти! Усетих я тази болка!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
