1.03.2016 г., 22:26

Знамение

465 0 5

Поглеждам те 

небесна страннице

в небето

огнен път чертаеш

дали ще донесеш

щастливи празници

или скръб

на някого вещаеш

 

Цялата гориш

а светлината е студена

това ли е на Вечността плътта

целуваш ме

и бягаш устремена

а аз гадая

в храма на нощта

 

Февруари 2016

Варна,Гавраил

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гавраил Йосифов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Цвети,това очакване прави живота ни толкова интересен.Желая ти слънчеви почивни дни!
  • Младене,благодаря за креативното мислене.Оценките ти винаги са по същество и насърчителни.Желая ти слънчев празник!

    Белла,
    гадателка си като Пития
    разбрала си и замисълът скрития
    ще ти направя храм на Аполон
    за твойта прозорливост от мен поклон!

    Еси,въпреки всичко ще пишем.Къде добре,къде зле.То е в нас,трябва да го изкажем.
  • Звездите ми го говорят, че скоро ще се завърне
  • Гадай и .... продължавай да пишеш все така прекрасно! Поздравления!!!
  • Звучиш с космическа мощ, Гавраиле! Такова писане е дарба - носиш го по рождение в кръвта си. От теб се иска само да го съхраниш и евентуално да го развиваш. Поздрав!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...