Знамето

28.11.2017 г., 0:38 ч.

Поезия » Гражданска

1564 3 4

Не ще развея Знамето ни родно,

не мога някак да го цапам с кал,

то, милото не е виновно,

че го използват като шал.

Какво завиват с него аз не зная,

дали пък не е съвестта,

Честта и наш'та свята Вяра,

тъй неудобна за света.

Да го развяват в Лондон и Чикаго,

трогателно, сълзливо... но уви,

мислете, имате ли право,

сменили сте го, знаете, нали?!

Да ви упреквам, няма как, не мога,

не искам да ви бъда съдия,

но моля ви поне, за Бога,

не го ранявайте така.

27.11.2017 г.

Преди дни гледах мача на Григор в Лондон и дивашкия възторг там на нашите "сънародници" и се роди този стих, не знам защо така се получи?!

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

Eipril (Хари Спасов)

2017-12-24T19:29:53+02:00

Весели празници,Христо!
rumbic (Руми)

2017-11-29T14:14:10+02:00

Така си го почувства, така си го изразил... Знамето винаги носи усещане за гордост, сякаш се оглеждаме в него! Поздрав за силния стих, Ицо!
anabel7 (Албена Димитрова)

2017-11-28T13:34:06+02:00

Хареса ми, Христо! Поздрави!
goblenka (Маргарита Ангелова)

2017-11-28T06:35:20+02:00

Да. Наистина се загръщат в знамето. Но, ако се замислите, има смисъл. Те търсят закрила, опора, гордост. Те заявяват същността си. Казват, Ето! Това сме! Вижте ни!