Знамето
Знамето
Не ще развея Знамето ни родно,
не мога някак да го цапам с кал,
то, милото не е виновно,
че го използват като шал.
Какво завиват с него аз не зная,
дали пък не е съвестта,
Честта и наш'та свята Вяра,
тъй неудобна за света.
Да го развяват в Лондон и Чикаго,
трогателно, сълзливо... но уви,
мислете, имате ли право,
сменили сте го, знаете, нали?!
Да ви упреквам, няма как, не мога,
не искам да ви бъда съдия,
но моля ви поне, за Бога,
не го ранявайте така.
27.11.2017 г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христо Паничаров Всички права запазени
