28.11.2017 г., 0:38

Знамето

2K 3 4

                                           Знамето

 

                                  Не ще развея Знамето ни родно,

                                  не мога някак да го цапам с кал,

                                  то, милото не е виновно,

                                  че го използват като шал.

 

                                  Какво завиват с него аз не зная,

                                  дали пък не е съвестта,

                                  Честта и наш'та свята Вяра,

                                  тъй неудобна за света.

 

                                  Да го развяват в Лондон и Чикаго,

                                  трогателно, сълзливо... но уви,

                                  мислете, имате ли право,

                                  сменили сте го, знаете, нали?!

 

                                  Да ви упреквам, няма как, не мога,

                                  не искам да ви бъда съдия,

                                  но моля ви поне, за Бога,

                                  не го ранявайте така.

 

                                                                    

                                                       27.11.2017 г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Паничаров Всички права запазени

Преди дни гледах мача на Григор в Лондон и дивашкия възторг там на нашите "сънародници" и се роди този стих, не знам защо така се получи?!

Коментари

Коментари

  • Весели празници,Христо!
  • Така си го почувства, така си го изразил... Знамето винаги носи усещане за гордост, сякаш се оглеждаме в него! Поздрав за силния стих, Ицо!
  • Хареса ми, Христо! Поздрави!
  • Да. Наистина се загръщат в знамето. Но, ако се замислите, има смисъл. Те търсят закрила, опора, гордост. Те заявяват същността си. Казват, Ето! Това сме! Вижте ни!

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...