ico1_all (Христо Паничаров)
27 524
Nov 28, 2017, 12:38 AM

Знамето 

  Poetry » Civilian
1599 3 4

                                           Знамето

 

                                  Не ще развея Знамето ни родно,

                                  не мога някак да го цапам с кал,

                                  то, милото не е виновно,

                                  че го използват като шал.

 

                                  Какво завиват с него аз не зная,

                                  дали пък не е съвестта,

                                  Честта и наш'та свята Вяра,

                                  тъй неудобна за света.

 

                                  Да го развяват в Лондон и Чикаго,

                                  трогателно, сълзливо... но уви,

                                  мислете, имате ли право,

                                  сменили сте го, знаете, нали?!

 

                                  Да ви упреквам, няма как, не мога,

                                  не искам да ви бъда съдия,

                                  но моля ви поне, за Бога,

                                  не го ранявайте така.

 

                                                                    

                                                       27.11.2017 г.

© Христо Паничаров All rights reserved.

Преди дни гледах мача на Григор в Лондон и дивашкия възторг там на нашите "сънародници" и се роди този стих, не знам защо така се получи?!

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Весели празници,Христо!
  • Така си го почувства, така си го изразил... Знамето винаги носи усещане за гордост, сякаш се оглеждаме в него! Поздрав за силния стих, Ицо!
  • Хареса ми, Христо! Поздрави!
  • Да. Наистина се загръщат в знамето. Но, ако се замислите, има смисъл. Те търсят закрила, опора, гордост. Те заявяват същността си. Казват, Ето! Това сме! Вижте ни!
Random works
: ??:??