Зверове-кокошки
Клюскащи зрънца на пътя,
с покорно сведени глави,
чакащи нощта, за да се сгушат в къта,
спокойно спящи в мека перушина до зори.
Бягащи от кучета и котки,
с боязливо свити сърчица,
къткащи внимателно в скривалища и дупки,
страхливо мътят, малките си крехки яйчица.
Гневящи се от собствената слабост,
от чужда смелост, доблест, доброта,
ставащи чудовища без капка свян и жалост,
сляпо тъпчат падналия с остри нокти на крака.
Гледащи кървавочервени драми,
с ококорено широко, немигащо око,
разпалващи се лесно от безмилостни закани,
подло удрят, с клюн жесток, в бялото месо.
Превръщащи се в зверове-кокошки,
с попаднало случайно оръжие в ръка,
опияняващи се с сила, власт, пестници мощни,
вечно утешение за пилци-хора с идеална нищета.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Александър Митков Всички права запазени
