Samadhi (Гюлсер Мазлум)
242 643
23.01.2016 г., 18:32 ч.

Звезден танц 

  Поезия » Бели стихове
584 0 4

 

Звезда горяща

със звезда угаснала

се среща уж случайно.

Кимва й за поздрав  

и с докосване нежно

възпламенява я плахо.

 

Светлината е началото,

нови светове създало.

 

За  танца   звезден

винаги са нужни двама,

но защо ли често

пленници  оставаме

в пашкула  на страха си 

от среща  -  сблъсък  

с метеорит   зъбест,

ломящ  сърцата ни 

на въглени и пясък.

 

И така да е.

 

Прахът космически

е другото начало,

стига гравитацията

да я има само.

 

В края на лятото

плодът натежал е.

А защо не на земята,

а на небето паднал е той,

знаят го смирените само.

                   

Гюлсер Мазлум                  

22.01.2016

© Гюлсер Мазлум Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Изкушаваш ме да добавя нещо, Гюлсер! За знанието и печалта е казано в Библията в Еклесиаст /което означава Проповедник/. Предполага се, че авторът на този текст е самият цар Соломон. Тук по-важното е друго, което е чисто моя добавка. А именно: "Който трупа знание трупа печал. Но който трупа Познание разсейва тази печал." /blackjack12/. Защото Познанието представлява върховен синтез и обобщение на натрупаното знание и е същински кълн на Истината! Да, чел съм книгите на Вадим Зеланд. Една от тях - вероятно най-добрата, е "Транссърфинг на реалността". Благодаря ти, че ми напомняш за него.
  • Благодаря за грамотния прочит, Младен! Не знам кой беше казал: "Трупам знания, трупам печал". Да откриеш смисъла на краткия си земен път тук и сега, осъзнавайки неговата мигновеност и незначителност в сравнение с необята на времето и пространството, е нещо много .........забавно, бих казала. Благодаря и за линка. А творбата е писана преди 5-6 години, в период, когато се бях задълбочила в книгите на Вадим Зеланд. Четвъртата му книга от поредицата носи заглавието "Ябълките падат на земята". Качени са в сайта - spilata.net.
  • !!!
  • Да, гравитацията съществува: http://megavselena.bg/uchenite-naistina-otkriha-gravitatsionnite-vylni/ . Привеждам този линк във връзка с казаното в ред 6 и 7 от текста /отдолу нагоре, след името на авторката/. Но продължението на гравитацията, извън физическото материално, е любовта - това световно метафизическо поле, което ни принуждава да извършваме "танца звезден", за който "винаги са нужни двама". Това поле, слава богу, все още не е регистрирано от учените - тези очилати и студени същества, които ако се намесят в любовта, ще се получи картината на гинеколог, който с ръкавици бърка в органа, от който излиза живота. А любовта излиза от Светия Дух. Тя е най-висшата му еманация - неговата аура. Накара ме да се замисля над много въпроси, Гюлсер, с рядко оригиналното си и хубаво стихотворение. Поздравявам те и ти благодаря за удоволствието да го прочета!
Предложения
: ??:??