23.01.2016 г., 18:32

Звезден танц

889 0 4

 

Звезда горяща

със звезда угаснала

се среща уж случайно.

Кимва й за поздрав  

и с докосване нежно

възпламенява я плахо.

 

Светлината е началото,

нови светове създало.

 

За  танца   звезден

винаги са нужни двама,

но защо ли често

пленници  оставаме

в пашкула  на страха си 

от среща  -  сблъсък  

с метеорит   зъбест,

ломящ  сърцата ни 

на въглени и пясък.

 

И така да е.

 

Прахът космически

е другото начало,

стига гравитацията

да я има само.

 

В края на лятото

плодът натежал е.

А защо не на земята,

а на небето паднал е той,

знаят го смирените само.

                   

Гюлсер Мазлум                  

22.01.2016

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гюлсер Мазлум Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Изкушаваш ме да добавя нещо, Гюлсер! За знанието и печалта е казано в Библията в Еклесиаст /което означава Проповедник/. Предполага се, че авторът на този текст е самият цар Соломон. Тук по-важното е друго, което е чисто моя добавка. А именно: "Който трупа знание трупа печал. Но който трупа Познание разсейва тази печал." /blackjack12/. Защото Познанието представлява върховен синтез и обобщение на натрупаното знание и е същински кълн на Истината! Да, чел съм книгите на Вадим Зеланд. Една от тях - вероятно най-добрата, е "Транссърфинг на реалността". Благодаря ти, че ми напомняш за него.
  • Благодаря за грамотния прочит, Младен! Не знам кой беше казал: "Трупам знания, трупам печал". Да откриеш смисъла на краткия си земен път тук и сега, осъзнавайки неговата мигновеност и незначителност в сравнение с необята на времето и пространството, е нещо много .........забавно, бих казала. Благодаря и за линка. А творбата е писана преди 5-6 години, в период, когато се бях задълбочила в книгите на Вадим Зеланд. Четвъртата му книга от поредицата носи заглавието "Ябълките падат на земята". Качени са в сайта - spilata.net.
  • !!!
  • Да, гравитацията съществува: http://megavselena.bg/uchenite-naistina-otkriha-gravitatsionnite-vylni/ . Привеждам този линк във връзка с казаното в ред 6 и 7 от текста /отдолу нагоре, след името на авторката/. Но продължението на гравитацията, извън физическото материално, е любовта - това световно метафизическо поле, което ни принуждава да извършваме "танца звезден", за който "винаги са нужни двама". Това поле, слава богу, все още не е регистрирано от учените - тези очилати и студени същества, които ако се намесят в любовта, ще се получи картината на гинеколог, който с ръкавици бърка в органа, от който излиза живота. А любовта излиза от Светия Дух. Тя е най-висшата му еманация - неговата аура. Накара ме да се замисля над много въпроси, Гюлсер, с рядко оригиналното си и хубаво стихотворение. Поздравявам те и ти благодаря за удоволствието да го прочета!

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...