Звездна Любов... 2
Звездна Любов... 2
Над Бездната, над Хаоса, над Тъмнината
на Космоса и над Селенията Божи
във тази нощ объркана душата
върти се по спирали невъзможни,
на Слънцето да търси ореола
и място да заеме сред звездите:
една от тях, нахакана и гола,
захвърлила парцалите на дните...
А в късна нощ щом Болката те хване
и тъпо те замъчи Самотата
ела при мен, съзвездие да станем:
едно от многото в Мъглявината!...
И стигнем ли до Изгревът вълшебен,
където в огън Слънцето е къпе-
във него скъпа да потънем с тебе,
в Божественият огън там, достъпен
освен за Богове, но и за влюбени
и младоста тогава, неразумната,
която мислехме отдавна за изгубена:
в Животът ни отново да се втурне ...
... А ако нещо си забравила Прекрасна,
от любовта, с която те подмамих-
ще го разпаля, няма да угасне,
че нежност и любов, засита нямат...
Ще се надсмеем там над Самотата
и опитът й да ни се натрапи,
и ще се справим даже със Съдбата,
и с нейните капризи непохватни...
... Над Бездната, над Хаоса, над Тъмнината
космична и Селенията божии
да минем скъпа като Слънчев вятър
с желания за обич: неотложени!...
Коста Качев
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Коста Качев Всички права запазени
