28.09.2008 г., 21:18

Звяр

892 0 1

 

Звяр

 

Стоя смълчан пред тебе

и нямам дъх,

не искам да погледна в твоите очи,

те са два черни въглена,

в тях има само лъжи и коварство.

Днес те видях и не можах да позная

онзи човек, който подкрепяше ме,

дори и да грешах.

 

Припев:

В звяр превърна се по своя път,

добротата чужда дума е,

във гърдите камък бие,

а кръвта ти е отрова.

Всичко срутваш ти по своя път

и убиваш чужди пориви,

някога бе мой слушател

и споделяше несгода, радостта.

 

Смееш се злокобно

и през смях ми съобщаваш,
"Предаден си", това ли е твоята присъда,

кой ти даде право да го правиш,

да убиваш най-добрия си приятел?
Днес те видях и не можах да позная

онзи човек, ти се разпадаш бавно,

не искам да съм публика!

 

Припев:

 

Сломен се чувствам и горя,

оставен без крила,

предаден, сам, но утрото

след теб ще разбие това.

И когато се погледнеш в огледало,

ще виждаш в него само хлад,

хванат във клетка, на чуждия разум,

ще се молиш за прошка... но не.

 

 

                                                                        Посветено на: Един обикновен предател

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Русланов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...