Sep 28, 2008, 9:18 PM

Звяр

  Poetry » Other
896 0 1

 

Звяр

 

Стоя смълчан пред тебе

и нямам дъх,

не искам да погледна в твоите очи,

те са два черни въглена,

в тях има само лъжи и коварство.

Днес те видях и не можах да позная

онзи човек, който подкрепяше ме,

дори и да грешах.

 

Припев:

В звяр превърна се по своя път,

добротата чужда дума е,

във гърдите камък бие,

а кръвта ти е отрова.

Всичко срутваш ти по своя път

и убиваш чужди пориви,

някога бе мой слушател

и споделяше несгода, радостта.

 

Смееш се злокобно

и през смях ми съобщаваш,
"Предаден си", това ли е твоята присъда,

кой ти даде право да го правиш,

да убиваш най-добрия си приятел?
Днес те видях и не можах да позная

онзи човек, ти се разпадаш бавно,

не искам да съм публика!

 

Припев:

 

Сломен се чувствам и горя,

оставен без крила,

предаден, сам, но утрото

след теб ще разбие това.

И когато се погледнеш в огледало,

ще виждаш в него само хлад,

хванат във клетка, на чуждия разум,

ще се молиш за прошка... но не.

 

 

                                                                        Посветено на: Един обикновен предател

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иван Русланов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...