26.04.2022 г., 21:10

Зъл и лош

504 0 4

 

Не е кодош,
не е разкош,
светът е станал много лош. 

 

В озъбен свят,
в безлюден град
целта е кой е по-богат. 

 

Решетки пазят от крадци -
къщи, блокове, дворци...
Не помнят нашите предци 

 

такава чуждота и срам,
достойнство няма даже грам...
Какво ни чака по-натам???... 

 

Пророците сега мълчат,
ровичкат в кофите от глад
с надежда да се наядат... 

 

Не виждат с часове напред,
мухлясал хляб им е късмет
и чакат каменният ред... 

 

Там няма глад и няма пост,
там всеки е небесен гост,
няма умен, няма прост... 

 

Там има само имена,
тела в студената земя,
и тишина. И тишина... 

 

Не е кодош,
не е разкош.
Животът стана зъл и лош. 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Хубаво стихотворение! Обаче според мен тристишието го изпростява, използваните думи в него са... а бе, пада му нивото
  • Петър1 (Петър Димитров) Това е проблем на буквалистите...😉
  • Ами не е нито зъл, нито лош живота. Същият си е, какъвто винаги си е бил, само са се умножили злите и лошите хора. Нещо бъркаш понятията, поете. Като пишеш, мисли за смисъла на думите, понеже някой може и да прочете написаното, знае ли се...
  • Харесва ми ! Истинско е и е вярно .Поздравления !

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...