Зъл и лош
Не е кодош,
не е разкош,
светът е станал много лош.
В озъбен свят,
в безлюден град
целта е кой е по-богат.
Решетки пазят от крадци -
къщи, блокове, дворци...
Не помнят нашите предци
такава чуждота и срам,
достойнство няма даже грам...
Какво ни чака по-натам???...
Пророците сега мълчат,
ровичкат в кофите от глад
с надежда да се наядат...
Не виждат с часове напред,
мухлясал хляб им е късмет
и чакат каменният ред...
Там няма глад и няма пост,
там всеки е небесен гост,
няма умен, няма прост...
Там има само имена,
тела в студената земя,
и тишина. И тишина...
Не е кодош,
не е разкош.
Животът стана зъл и лош.
© Валентин Йорданов All rights reserved.
