Вдигни очи! За миг вдигни очи!

Защо? Не питай, просто погледни ме!

Помилвай ме и кротко помълчи,

и ако искаш двама ще мълчиме...

Защо? Не питай! Ти ще разбереш -

загледай се във погледа ми тъжен...

Очите, ако можеш да четеш,

ще ти разкажат всичко. Те не лъжат...

Във тях сега люти една сълза,

а твоят смях е птичка под небето;

ръцете ти са клонки на бреза,

а аз живях без птици и дървета.

А аз живях без сини небеса,

без пролети, без цъфнали надежди,

очите ти са капчица роса,

в които небесата се оглеждат.

Лицето ти е цяло светлина,

косите ти горят като житата,

а в мойте нощи нямаше луна,

затуй израснах блед сред тъмнината;

затуй протягам смръзнали ръце

и жадно през очите ти надничам -

през тях се вижда твоето сърце

и аз затуй тъй много ги обичам.