Адамов (Петър Адамов) - Works

На пук 🇧🇬

Хиляди надежди празни
умряха в мрачния и грозен ден
и говориха ми хора разни
за възможностите на човека в мен.
Защо ли трябваше така да става? ...

Адамов

Poetry

2007-05-13T20:59:28+03:00 858

Звезди 🇧🇬

Нощта предлага ни безброй звезди,
които тайничко ни се присмиват
и всяка вечер светят тези мънички луни,
когато хората заспиват.
И светят те със свойта добрина, ...

Адамов

Poetry

2007-05-13T20:56:55+03:00 590

Двама с теб 🇧🇬

Да бъдем двамата е сладко,
да бъдем двамата е толкова добре,
да бъдем двамата е по-вкусно и от портокаловото сладко,
по-вкусно от всичко, което животът може да ни поднесе.
И появи се сякаш ти от небесата, ...

Адамов

Poetry

2007-05-13T20:54:56+03:00 832 1

Клошар 🇧🇬

Колко трябва да се моли
той за къшей добрина,
а го гледат всичките надменно
и отвръщат с ругатня.
Обикаля той града с надежда, ...

Адамов

Poetry

2007-05-12T12:36:43+03:00 641 7

Орисия 🇧🇬

Искам аз да те сънувам,
как държа те за ръка
и не спирам аз лика ти да бленувам,
ти си истинска мечта
Като котенце и мишче, ний се гоним, ...

Адамов

Poetry

2007-05-12T12:33:14+03:00 618 1

Последния човек, който умря в името на любовта 🇧🇬

Мартин беше двадесет и три годишен чаровен младеж, който си имаше собствена теория за света и протичащите в него процеси. Образованието си бе получил в София, но живееше в тихо и спокойно градче в провинцията. Градче което беше заседнало в собствения си консерватизъм. Единственото нещо което можеше ...

Адамов

Prose

2007-05-12T12:30:30+03:00 1.2K 1

Желая те 🇧🇬

Желая те, а болката е тъй жестока,
защото знам, че невъзможно е да бъдем двамата сега
"Желая те", и искам нависоко да се покатеря
и да изкрещя на шибания свят това
Желая в океан от чувства да се гмурна ...

Адамов

Poetry

2007-05-11T13:15:11+03:00 1.1K 4

Не вярвах 🇧🇬

Страдание, отново болка
кажете ми живот ли е това?
И мъничка сълза в очите ми блещука,
когато ми говорят разни думи без слова.
И чувам аз неща различни, ...

Адамов

Poetry

2007-05-11T13:13:07+03:00 639 3

Ода за нея ... 🇧🇬

Щастието връхлетя ме ненадейно
със силата на тежкотоварен влак
и промяна стана с мене, някак чудодейно
и промени ме тъй, че заприличах на чудак
От вътре целия изгарям, ...

Адамов

Poetry

2007-05-11T13:01:52+03:00 809 6

Боли 🇧🇬

Боли, когато те напуснат,
боли и всичко е в мъгла,
боли и чувстваш се притиснат,
боли - живот ли е това?
Боли, когато кажеш нещо, ...

Адамов

Poetry

2007-05-10T15:03:54+03:00 665 2

Тъжните цветя 🇧🇬

И поднесох аз букет огромен
на пресния ти гроб, съпруже мой,
останах пак сама със тъжен спомен
за сладкия живот, уют, покой.
Защо тъй бързо ме напусна, ...

Адамов

Poetry

2007-05-10T13:10:47+03:00 747 4

Война 🇧🇬

Светът умира бавно,
обхванат от поредната война,
мъже загиват, казват, че било е славно,
а майките забравят що е радостта.
Деца пищят и падат бомби, ...

Адамов

Poetry

2007-05-10T12:37:57+03:00 697 5