May 10, 2007, 3:03 PM

Боли

  Poetry
668 0 2

Боли, когато те напуснат,
боли и всичко е в мъгла,
боли и чувстваш се притиснат,
боли - живот ли е това?


Боли, когато кажеш нещо,
а искаш да го премълчиш,
боли и после съжаляваш
и собственото Аз гълчиш.


Боли и разни чувства в теб напират
и пак не можеш сърцето си да удържиш,
боли, а чувства някъде умират
и от болка трудно ти е да заспиш.


А накрая щом нощта със ден смени се
и посрещнеш утрото с тъга,
иска ти се да извикаш "Моля те, при мен върни се",
но знаеш, че ще прозвучи като лъжа.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Петър Адамов All rights reserved.

Comments

Comments

  • оххх поздравления!!Страхотно е!!!
    ....иска ти се да извикаш "Моля те, при мен върни се",
    но знаеш, че ще прозвучи като лъжа."
    6 ест.

  • Когато ,,от'' и ,,за'' нещо ни боли,
    значи сме живи!!!
    Поздрави!

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...