Слънцето все по-ярко свети,
а устните все по-силно обичат.
Гравитацията дори трепери
и всичко се стапя и стича...
Полюсите променят местата си,
изчезват космически ориентири.
Докосвам те, протягаш ръката си
през пулсиращите силови линии.
Времето се руши драматично.
Усмихнати очите отваряме –
Вселената изписва непоетично:
"До тук беше! Вече затваряме! "
© Георги All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Оригинален, както обикновено