May 27, 2017, 11:32 PM

Преди края 

  Poetry
603 1 3
Слънцето все по-ярко свети,
а устните все по-силно обичат.
Гравитацията дори трепери
и всичко се стапя и стича...
Полюсите променят местата си,
изчезват космически ориентири.
Докосвам те, протягаш ръката си
през пулсиращите силови линии.
Времето се руши драматично.
Усмихнати очите отваряме –
Вселената изписва непоетично:
"До тук беше! Вече затваряме! "

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги All rights reserved.

Random works
: ??:??