Нов дом
Защо са ми скъпите дрехи и обувки?
Защо ми е марковият парфюм?
Защо са ми всичките тези глезотийки
след като ще имам нов дом?
Защо ми е червилото с блестящи частици
след като няма светлина в дома на мъртъвците?
А обувките с тънък ток, а бижутата,
тюлените дрешки и тигрови сутиени?
Защо ми е всичко това след смъртта?
Миговете са ми преброени...
Не искам нищо от това...
Не искам дори любовта...
Скъпи, вземи си я цялата,
давам ти я непокътната.
Намери й нов дом, по-хубав дори,
поне за теб да не ме боли.
Искам само сълзите ти да усетя
и с тяхна сила ще полетя.
Трябват ми малко - само да стигна небето,
а оттам да те гледам ръка в ръка със щастието.
Нищо повече не искам...
Ще забележите ли, че ме няма?
Ще донесете ли на гроба ми цветя?
Ще запомните ли, че много ви обичам
и ще повярвате ли, че с мисълта за вас умирам?
Мили приятели и ти, любими,
на всеки поотделно казвам: "Прости ми!"
Поплачете малко за мен,
споменавайте ме във всеки празничен ден,
не искам за мен да ви боли,
нека останат само спомени добри.
Ще идвам в сънищата ви във късен час,
без значение дали забравена съм или пък не,
но вратите на новия ми дом вечно залостени ще са за вас,
защото никой не трябва след мене да умре
С най-искрена обич и дълбока тъга!
© Суси All rights reserved.
