anenceee (Анна Тодорова)

Преди 🇧🇬

Прегръщам те и казвам: „Лека нощ”.
Макар да съм смалена от обида,
макар да те почувствах много лош.
Заспи и ме пусни да си отида...
Да си отида в онзи златен сън, ...

anenceee

Poetry » Love

2012-05-04T16:46:43+03:00 937 7

Аз в истории 🇧🇬

И така... Къде всъщност свършва приказката и къде започва реалността? Това се питах много дълго време. Щастливо време, сляпо време... Сега съм будна повече от всякога. Дали съзнанието ми осъзна, че този сън днес е невъзможен или животът включи алармата си - не знам. Не ми се анализира точно къде и к ...

anenceee

Prose » Short stories

2012-04-07T11:34:53+03:00 1K 4

За гъсеницата, цикламата и нас някъде между тях 🇧🇬

Някога бях гъсеница. Бях толкова зелена, с дълги крака и малки бляскави косми по цялото ми тяло. Имах късмета да бъда красива. Но всеки ден бях толкова различно зелена, че се сливах с растенията и никой не виждаше моята красота. Това беше отвътре. Отвън имах всички цветове на живота. Всички забелязв ...

anenceee

Prose » Short stories

2012-01-27T00:26:38+02:00 676

*** 🇧🇬

Наистина ли всичко е магично?
Наистина ли имам те сега?
Понякога се смея иронично
и вярвам, че съм в сън на лудостта.
Защото ти дойде от тъй далече, ...

anenceee

Poetry » Love

2011-11-11T20:40:18+02:00 728 2

Довиждане 🇧🇬

Довиждане. Не! Време ни е вече!
Не! Няма как! Ще тръгвам... Ей сега...
Така е по-добре. Далече...
Наистина е по-добре.
Тъга... ...

anenceee

Poetry » Other

2011-07-19T20:27:15+03:00 860 1 4

"М"1 част 🇧🇬

“М”
М7 5739578 беше много млада. Даже в мислите си тя се наричаше момиче, дете, никога жена. Живееше на улица “КА5” в малък апартамент. А “КА5” се намираше в шумния град “С1000”. М7 се роди в прекрасната година 2077, в която законите вече позволяваха първите числата на човеците да носят символика. И ...

anenceee

Prose » Science fiction & fantasy

2011-07-15T23:16:36+03:00 865 4