Тревога 🇧🇬 Не ме е страх Любов, че няма да се срещнем никога. За миг дори. Тревожа се, че може би ще бъдеш твърде близо, ... cyanogen Poetry 2004-12-31T09:37:56+02:00 1.3K
На залезите... 🇧🇬 На залезите тъжните лъчи обичам. Със златното рисувам своите мечти и никой няма да ме види, никой, защото в тях сама се скривам. Тогава самотата не тежи, ... cyanogen Poetry 2004-12-31T09:36:55+02:00 1.2K
На Александър 🇧🇬 Когато отказах да виждам несъвършенствата ти, те видях – чист и красив като светлина. И те обикнах. ... cyanogen Poetry 2004-12-31T09:35:01+02:00 1.5K 1
Люби ме... 🇧🇬 Люби ме. Люби ме тази вечер по залез слънце. Не ме оставяй безпризорна във морето. Люби ме дълго, нежно и ме отнеси ... cyanogen Poetry 2004-12-31T09:34:00+02:00 1.7K 1
Избухване 🇧🇬 Когато те погледна дълбоко до сърцето... И отпия от чашата с кафе... И оближа сладките от захар устни... И разголя леко рамене... ... cyanogen Poetry 2004-12-31T09:28:59+02:00 1.2K
Дух мой, събуди се! 🇧🇬 Душата ми е тъжен кораб без дестинация, без пасажери, дори без капитан. И се носи безлюбовно и безпаметно по океана, който е заспал. ... cyanogen Poetry 2004-12-28T09:14:30+02:00 1.5K 1
Виждам... 🇧🇬 Виждам го Господ пред мен. Безплътен и мълчалив като сянка. Мълчалив. Мълчалив. Аз не съм пророк. При мене ангели не идваха. ... cyanogen Poetry 2004-12-28T09:13:35+02:00 1.2K
Беше илюзия 🇧🇬 Избледняваш бавно, губиш се назад. Сред клоунските сенки на всички други като теб. Остава още малко. И от илюзията ми ще се разпръсне само прах, ... cyanogen Poetry 2004-12-28T09:12:34+02:00 1.4K 1
