От дебрите на своя ум не смятам себе си за гениален, макар много да ми се иска да съм. Аз съм някой, който обича да пише и на когото му се отдава понякога да мисли. И сега нещо ме подтикна да използвам тази моя дарба. Имам предвид писането, мисленето надявам се ще дойде от самосебе си.
Ще започна малко отдалече, макар че баща ми винаги ми е казвал, че когато започна да говоря много оплитам, защото обръщам внимание на прекалено много подробности. Надявам се, че това, че сега пиша, а не говоря, ще помогне да се проследи по-лесно това, което искам да кажа.
Ще започна с моето странно желание, да искам да променя другите около мен. Винаги съм искал( използвам банален израз като винаги, макар че той не е напълно точен, защото той изразява качеството постоянство, нещо, с което аз не мога да се похваля) да подтикна другите около мен към нещо добро. Да ги променя към нещо, което считам че е правилно. Знам че не е правилно. Първо, защото те не са достигнали сами до него и второ, защото това че аз считам нещо за правилно не го прави такова. И колкото да не ми се иска да си призная, човек не може и не трябва да иска да промени всичко около себе си.
Следващото колкото и смешно да звучи за хора, които ме познават, смятам че е нужно да го споделя. Аз съм насочен навън, а не навътре. Просто е. Винаги съм считал, че съм интроверт и все още си го мисля, дори с куп аргументи мога да го докажа, но в един момент виждам нещо под различен ъгъл. Макар и да не говоря с много с другите около мен, аз насочвам голяма част от мислите си към тях, дори почти всичко насочвам навън, а не навътре. Макар и да изглежда странно, по-често мисля за проблем, който съм чул отнякъде и се пробвам да измисля решение за него, отколкото да се вгледам в себе си и да разбера какво не ми е наред, че си нямам приятелка.(Но всъщност на тоя въпрос имам отговор, той ме терзаеше малко по-специално и му обънах повечко внимание. )
На човек винаги му е казвано, че трябва да се пригоди , че трябва в различните моменти да преценя, кои свои качества да използва, за да мине напред. Може би това важи за почти всички аспекти от живота, но не и за един, който съм сигурен, че не иска никакво пригаждане и това е любовта. Там нямаш нужда да изглаждаш нещо, тя ще те изглади. Ще те ошлайфа, както еврейски бижутер изшлайфва диаманта за короната на кралицата, няма да остави драскотини, нито места, които да се по-добре или по-зле ошлайфани от други. Всичко ще е идеално. Тя ще ошлайфата така диаманта, че да могат неговите две половинки да се съберат без никакви пречки и да си паснат, както ин и ян. Макар съвсем различни, дори от противоположни полюси, те ще си паснат без излишна сила.
И когато разбереш че си намерил ян, ще осетиш как той започва да се напасва към теб и ти към него. Може би ще възникнат някакви мъчнотии, поради противополжните ви природи, но ги забрави, нещо магическо ще започне да ве изсшлайфва. Да приглажда ъглите на ин към тялото на ян, докато в един момент те не си станат взимно нужни и да образуват едно цяло.
Не пробвай да променяш нещо, когато не си сигурен в него, а ни най-малко когато си влюбен. Не се мисли за Господ, че да знаеш какво да промениш да те хареса другия, ти ще му се харесаш без нужни усилия, а магическото нещо любов само ще те оформи.
Не надценявай себе си и не искай да промняш, а вярвай сляпо и върви.