ЕленаДамянова
6 results
Обрат
ЕленаДамянова (Елена Дамянова) ЕленаДамянова
Prose
Стоян отвори вратата на колата си и влезе вътре. Облегна се на облегалката и затвори очи. Вдъхна аромата ѝ. Все още се носеше онзи неповторим мирис на ново. Не знаеше дали наистина мирише така, или си въобразяваше. Но това го изпълваше с неописуемо задоволство.
Беше я купил преди по-малко от седмица ...
  1725  2  20 
Мила
ЕленаДамянова (Елена Дамянова) ЕленаДамянова
Prose » Narratives
Мила
Двете самодиви се притаиха зад едно дърво и се загледаха в мъжа,който беше разположил палатката си на близката поляна.Огънят,който беше запалил,хвърляше отблясъци в тъмнината и от време-на време се чуваше пукането на някоя съчка.
Мъжът се пресегна и взе китарата,която беше оставил близо до себе ...
  897  1 
Аз я убих
ЕленаДамянова (Елена Дамянова) ЕленаДамянова
Prose » Narratives
Гробищата отново опустяха. Последните хора бързат по мрачните алеи, за да избягат от дъжда, който вече изпраща първите си едри капки на земята като послания. Или като сълзите на толкова много хора, отишли си преждевременно от този свят. Както си отиде моята сестра, която сега ме гледа усмихната от с ...
  1035  3  9 
Тя и морякът
ЕленаДамянова (Елена Дамянова) ЕленаДамянова
Prose » Narratives
Наближаваше полунощ. Звездите се отразяваха във водата и сякаш се люлееха върху вълните като в люлка. Всички спяха. Дори и корабът като че беше задрямал. Само един моряк стоеше на палубата,пушеше цигара и чакаше Нея. Онази непозната красавица, която идваше всяка нощ, когато всички заспят. Струваше м ...
  1215  2  5 
Сабине - българката
ЕленаДамянова (Елена Дамянова) ЕленаДамянова
Prose » Narratives
Сабине беше българка.Беше се родила в далечната и необятна степ и израснала там, волна и щастлива,яздейки наравно с момчетата.Можеше да хвърля дори стрели,не по зле от вече порасналите свои връстници, които се бяха превърнали във воини. Сабине не беше единствената жена, която умееше да язди. В нейна ...
  1230  4  11 
Хан Тервел - мълчаливият
ЕленаДамянова (Елена Дамянова) ЕленаДамянова
Prose » Narratives
Хан Тервел седеше на леглото си. Погледът му блуждаеше през прозореца,зад който бавно се спускаше мракът. Искаше да остане сам с мислите си и затова се беше затворил в покоите си.Запали сам свещите, защото не искаше никой да нарушава тишината. Изморяваше го постоянното бърборене на хората край него. ...
  1918  3  8 
Random works
: ??:??