Феникс
Свита в ъгъла стоя,
от четири стени заобиколена.
за първи път мълча
в тъмнината си усамотена.
Какво ли мога да ти кажа
след тези тъй тежки слова?
Не желая слабост да покажа,
а съм слаба и сама.
Дойде, каза и замина.
Да се обърнеш и не пожела.
Остави ме ранена
сред хаоса на новата ми самота.
В сивия ми кът
парченца от стари спомени редя,
търся цветните картини,
емоциите и слънчевите ни лета.
Не желая да се връщаш,
от тебе нищо не остана в мен.
Само огъня запали
и до пепел изгорях.
Мога само като феникс да се преродя
от прахта и пепелта,
да стана нова, силна,
с нови спомени и нови начала.
от четири стени заобиколена.
за първи път мълча
в тъмнината си усамотена.
Какво ли мога да ти кажа
след тези тъй тежки слова?
Не желая слабост да покажа,
а съм слаба и сама.
Дойде, каза и замина.
Да се обърнеш и не пожела.
Остави ме ранена
сред хаоса на новата ми самота.
В сивия ми кът
парченца от стари спомени редя,
търся цветните картини,
емоциите и слънчевите ни лета.
Не желая да се връщаш,
от тебе нищо не остана в мен.
Само огъня запали
и до пепел изгорях.
Мога само като феникс да се преродя
от прахта и пепелта,
да стана нова, силна,
с нови спомени и нови начала.
© Габриела Симеонова All rights reserved.
