генек
1,882 results
Обсъждаме с братовчеда живота. Разбира се – този път основна тема е киселото зеле. Обяснявам му как съм го сложил, как претакам…
А той е по-мързелив и, значи, по-умен, та ми обяснява чорап, а как може да се направи без много зор.
Наредил го, метнал вътре куп морска сол в един чорап и оставил на прир ...
  225 
- Е, колеги, ето задача. Инфлацията е нараснала с 30% за година. Заплати и пенсии не са увеличени. С колко е спаднало жизненото ниво?
- С 30%?
- С 40%?
- С 50%?
- Не! Верният отговор е – с 3%. Не питайте мен защо… ...
  246 
На Нова година – мани, мани… Обещаха, че ще минем нормално, без бомбардировки, а като почнаха… Рекох, че преврат става, то пък по-лошото било. Кретените избиват комплекси. Като гръмнат в един-два часа - и им обърнат най-после внимание. Е, повече майките им споменават, ама какво им пука на дебилите? ...
  255  10 
Две неща са вечни – Вселената и женски разговор по телефона…
хххх
През остъклената витрина се виждат щъкащите момичета – по къс ръкав в топлата баничарница…
Навън е як студ. И комшията вика:
- Ха ти се разхвърляй така… ...
  306 
Такааа… Джони… Фамилията не ме интересува, скоро ще ги отменим. Джони 567/890%... Арестуван сте в магазина заради опита да платите с банкноти…
Да, да, да… Все още са разрешени, не са фалшиви, официално действат…
Но са отменени! Получили сте съобщение, публикуван е законът, вашият банков надзирател… ...
  611 
-
Чук-чук-чук…
Пиленцето разби черупката, измъкна се, отръска се от парченцата и каза:
- Сега ще ви науча как се живее…
- И се огледа с интерес… ...
  192 
Временен финал – за туй-онуй, като за „довиждане”
Та, викам аз, хайде малко да се разделим, да си починем. Защото цененото днес изкуство е това, което те отвежда далеч-далеч от реалността. Пък аз – какво? Занимавам ви с Митето, с Ванката, с кака Дана…Абе, изобщо – показвам ви хора и случки, които са ...
  198 
Глава четиридесет и седма – питанки и чуденки
Едно време другарката Андреева ни учеше, че тези знаци се наричали въпросителни и удивителни. Но май пак са питанки и чуденки. Защото само те помагат да се ориентираш в днешния ден. Питаш, чудиш се, пак накрая махаш с ръка и намираш отговора в полупразна ...
  449 
Такааа… Свържи ме с Мишев… Здрасти! Кажи как върви производството? Аха, аха… Тоя защо се мотае? Трябва утре да е готов! Машинит се освобождават в десет заранта и веднага пускаме неговото производство…
Време няма! Пазарът чака… Абе, обясни му, че това е бизнес! Нищо лично… Да пие хапове и сиропи и да ...
  204 
Глава четиридесет и шеста – изкуството да си жена днес
Ех сега да бях на двадесет! Щевше да види моичкият дали така лесно ще му падна в сърцето и ръцете. Защо то времето ни е хем интересано, хем женски полезно. А на нас, жените, е трудно е да угодиш със забава. Е, на възрасните им е по-леко. За майк ...
  248 
Глава четиридесет и четвърта – за Пепеляшко
Казахме си някоя дума със Стоян - Стоянка. И се разделихме набързо. Щото нас не ни интересува колко са гадни мъжете, а нея – новите играчи в отбора ни.
Та после се забързах към последната глава и дома. Хапнах, пък викам на внучето:
- Хайде, дядовото, да ти ...
  276 
Глава четиридесет и пета – кой какъв е
Както обикновено, курсистите се появиха в залата с няколко минути закъснение. Уж все зрели хора – мениджъри, юристи, директори… Но несериозни.
„Може би – мислеше си Лина – ако сами си плащаха курса, щяха преди поне десет минути да са тук“…
Но не… Курсът по англ ...
  254 
Рай…
Много, много, много по-красив от всички опити за описания на великите творци. Та кое перо, коя четка, кои звуци могат да предадат неповторимото? Кой може да разкаже неописуемото, стоящо твърде високо над човешките усещания и възприятия?
Пгледът не може да обхване Божественото, устата не могат д ...
  625 
Глава четиридесет и трета – за модерните смени
И тъкмо се канех да се прибирам у дома – едно, че мръкваше, второ – че трябваше да разкажа приказка на внучето в последната глава на тоя роман, гледаме – идва наш Стоян. За него не съм ли ви разказвал? О, добре.
Голям женкар беше наш Стоян. Или, както е ...
  289 
Глава четиридесет и втора – за безсмъртието
Седим си Митето комшията в парка следобеда, никому нищо не правим, само дето мрачно се гледаме, защото пенсията не е политическо понятие, не можеш да я разтегляш безкрайно.
- Снахата вчера ме извика да й помогна, че щяла да ходи на пазар, пък и прахосмукач ...
  582 
Глава четиридесета – интермецо за сигурността
- Да се запознаем – кварталният отговорник. Арестуван сте за кражба. Имате право да мълчите, имате право на адвокат, но запомнете – чистосърдечното признание облекчава вината. Момент, телефонът... Да... да... идвам! Сержант! Постойте малко при арестанта! ...
  259 
Глава четиридесет и първа – за привличането
Та като рекох за глада и нещо ме престърга отвътре. И тръгнах към дома. Обаче, трудно се влиза. Отпред, на пейката, се разположил целият ККП. Демек – квартален клюкарски пункт. И не пускат овек да мине току-така. Ако е непознат – тоя пък какъв е, що е, как ...
  473 
Стара приказка.
Едно момче се оплаквало на майка си, че някакво турче го прсреща, бие, граби парите, закуската.
„Търпи, мами. Господ ще го накаже…“ – утешавала го тя.
Една вечер момчето не издържало, хванало турчето за дъното на шалварите и го метнало през моста в реката…
„Мамо, турчето падна в река ...
  607 
Глава тридесет и девета – за гладолечението
В това време покрай кафенето мина някакво модерно девойче. Девойче – разбрахме го от дългата коса, иначе не личеше. Слабо, кльощаво – да кихнеш, ще се разпадне.
Модерна мацка – на диета. Кой й е казал, че мъжете са кучета и обичат кокалите, а?
Та след смър ...
  244 
Глава тридесет и осма – за бардака и спасението
Та си приказваме така сладко-сладко, а аз въртя очи, оглеждам се. И да видя нещо хубаво и младо /то само виждането ми остана/, и да се поразтоваря от тежките разговори. Макар че у нас напоследък леки са само въздушните беседи на политиканите пред избор ...
  259 
На пръв поглед това е заден двор. Другият е за пред хората – цветенца, пътека, зидана чешма, малка, но удобна къща.
Там стопаните посрещат гости, там се хвалят с красотата. А после идват в задния двор и започва истинското представяне.
Щото на село цветя не се рупат. И красота не се пие.
А всичко тов ...
  624 
Глава тридесет и седма – за желанията и пожеланията
Та си седим ние в кафе-гаража на Ванката, пием си оригинални ментета и за жени вече си приказваме.
- Аз ги обичам така - по-пухкави, по-сочни - вика Кольо. И разказва за бившата си приятелка (по модерному), дето била необхватна като сибирската земя ...
  621 
Глава тридесет и пета – за вълшебните учебници
На обяд, разбира се, се разделяме. Прекалено скъпо излиза храненето навън – и от икономическа гледна точка, и поради психиатрични причини ха не си се прибрал овреме. Та си хапвам хубавичката в къщи, дремвам геройски за десет минути, зяпам някакви не зна ...
  341 
Глава тридесет и шеста – за медицината и нас
Обаче, слънцето пак излезе иззад облаците – като разярен китаец. И реших да се скрия на сянка. Защото не ми се ходеше пак в болницата. А пък имам едни спомени от леченията…Мани, мани!
Отидох, например, зимъс при джипито на квартала. Оплаках се -нещо гърло ...
  358 
Глава тридесет и трета – за дребните разговори, ползата от разделното хранене и чистенето на инсталациите
И тогава дойдоха двама – мъжът на булката-мазохистка и Митето. Първият я спаси, отвеждайки я набързо, вторият седна при мен. Ние с Митето, както се сещате, сме стари дружки. Ех, кога бяха ония м ...
  339 
Глава тридесет и четвърта – за мъжката воля и свобода
Обаче, дойде Кольо и ни отърва от политиканстването рано-рано. Бръкна в джоба, извади някакви банкноти и рече, че ще черпи. Имало за какво. Ние се опитахме плахо да възразим. Плахо, защото внимателно крепяхме халбите. А той вдигна своята:
- Е, на ...
  267 
Глава тридесет и втора – за разните мъже и господарките им
И ето – на другия ден вече сме. Познайте къде? Правилно – пак при Ванката. Ама съм само аз, нещо избързал часовникът. Тъкмо викам едно кафе и се стряскам. Самотната дама на съседната масичка се надига, разкрещява, заразмахва ръце. Непознаващ ...
  278 
Глава тридесет и първа – за Гъливер и пазарната икономика Е, заспа детето – още в началото. Иначе как щях да ви разкажа тая приказка, подходяща за „Лек ден, възрастни!”? Аз пък се сетих за още една – пак модерен вариант. За Гъливер. Та, след като се люшкал седмица по вълните, блъскан от ветровете, м ...
  252 
Глава двадесет и девета – за бизнес приказката „Кафене при мъртвата принцеса”
Абе, наприказвахме се едно хуууубаво…А после, обещали си с пенсионерско безгрижие среща в утрешната евентуалност, се разделихме.
Пък в къщи – пак радост. Младите заминали нейде на гости и оставили внучето. Дето вика жената ...
  251 
Глава тридесета – за другия вариант на приказката
… И значи, сложили джуджетата Снежанка в един стъклен ковчег, пък я занесли на върха - да чака обещания принц. Да, но оттам минавала магистрала, та маса народ се навъртял.
Зяпали, обсъждали, чакали и те чудото да видят, на внуците да разказват.
А едн ...
  544 
На мястото на унищожавания /надали има балами, вярващи на лъжата за преместването/ паметник на съветската армия ще се вдигне друг.
На любовта и парите, на съвременната демокрация…
Паметник с Лена, Киро и парапета…
хххх
Друг вариант. Борисов и Пеевски в позата на работника и колхозничката. В краката ...
  197 
Глава двадесет и осма – за нашето евроатлантическо цивилизоване
Ама пак не тръгнахме веднага, защото на Митето му дойде музата. И взе да прави коктейл от политика, евроатлантизъм и народопсихология, добавяйки малко политиканстваща политпсихиатрия. Ама цяла реч му дръпна. И ние бая време го слушахме ...
  259 
Глава двадесет и седма – за тежкия път към дома
Та взехме ние парата и отидохме да ливнем по едно малко при Ванката. Там, разбира се, си е полупразно. Обаче, беше дошъл комшията Сашко. Артистчето, бе! Дето предната седмица го гледахме в „Отело”. Ама слаб артист! Толкова се мъчи да удуши тая Дездемон ...
  214 
Глава двадесет и шеста – за деноминацията и минавките
Добре си бяхме преди да ни деноминират. Дотогава властите ни нямаха и за 5 стотинки, а сега... и с компютър не мога го изчисли. Но с всичко се свиква. Отначало е терсене. Но, както казват професионалните професионалисти и професионалистки – иконо ...
  252 
Убеждавам се – липсата на зрение май е подарък за човека. Що грозни и неморални неща пропускаш…
Пък ако можеше и да не чуваш…
хххх
Започна унищожаването на паметника на съветската армия.
Логично – премахва се символа на победата над идеите на днешните управляващи… ...
  582  13 
Глава двадесет и пета – за доброто погребение
- Добър вечер. Да, фирма "Златна пица" е... Да, точно където трябва сте попаднали... Ние сме майстори на пиците... Ето - покрита е с малки късчета месо, зеленчуци, подправки... Искате по-лютичко? Готово - добавям къри... Аааа, родно люто? Ето-лагам някол ...
  563 
Благодаря за поканата във вашата медия… Да, де – работите в нея, не е ваша. Пък и надали някой в държавата знае чия е…
Какво? А, да – по темата. Значи, поканихте ме, за да обясня на драгите зрители каква е ситуацията на предколедния и предновогодишния пазар…
Зная,зная – един пазар е. Седмица разлика ...
  182 
Глава двадесет и четвърта – за опашките и скъсяването им
Стоим с Митето комшията на опашката в пощата, пенсиите чакаме, интересни разговори водим, интелигентни хора слушаме.
- Ох, Боже, Боже - вика дребната бабичка отпред - какво доживях, боже! Едно време ни учеха, че България е земен рай, а се оказ ...
  245 
Глава двадесет и трета – за сериалите и наш Пешо
Платиха си жените, заминаха по своите женски проблеми /къде има по-евтина салатка, какви обувчици пуснали на нищожни цени, кой кога къде коя какво правил/, а ние се поумълчахме. Щото всеки се сети за своята кака Дана у дома. И тихо се замолихме дано с ...
  274 
Глава двадесет и втора – за кака Дана и оправянето
Пък на съседната маса пак сложиха морни мощни телеса комшийката кака Дана и някаква нейна позната. Кака Дана бе, от първата част я знаете. Дето щеше да изкупува дрехите от една виенска фирма за химическо чистене.
Оная, заради която картечница млъква ...
  233 
Random works
: ??:??