МилиВанили (Виолета Георгиева)

... ала е истина! 🇧🇬

Замъчи, замълчи... не продумвай,
няма нужда от крясъци тъжни и стон,
замълчи... нека да покротуваме!
Хайде, моля те, не с този тон!
Ядосан е белият лист. ...

МилиВанили

Poetry » Love

2010-07-06T11:42:17+03:00 947 3

Една малка истина 🇧🇬

"... всеки своя пътека си има..."
някой така бяха възпели човека
и дългия път, по който да броди,
ала да помислиме, моля ви, нека,
какво точно тук значи човека! ...

МилиВанили

Poetry » Philosophical

2009-02-08T09:50:32+02:00 1.1K 3

Божурена... 🇧🇬

„ ... в сърцето залезът кърви,
стар огън прави пепелища,
отпила своят дял - върви,
във мене не остава нищо.
Не търся в младостта вина, ...

МилиВанили

Poetry » Love

2009-01-28T07:59:43+02:00 1K 9

Спаси ме! 🇧🇬

... you and me together forever
Аз знам, че още ме сънуваш,
в съня си кротко ми шептиш,
че искаш с мен да отпътуваш,
в ръце ти нежно ме държиш ...

МилиВанили

Poetry » Love

2009-01-20T00:54:00+02:00 1.1K 5

Позна ли я? 🇧🇬

Сънува кал,
тъй черна и дълбока,
как спъва я безмилостно,
без жал
и виждам я до шията затънала! ...

МилиВанили

Poetry

2009-01-18T10:01:46+02:00 1.3K 4

Раздай ме 🇧🇬

Превърни ме във струна,
опъни ме до край
и стрела намери и убивай!
Превърни ме във огън,
да изгарям ми дай, ...

МилиВанили

Poetry » Philosophical

2008-12-31T12:20:12+02:00 1.7K 16

Нещастница (???) 🇧🇬

Аз бързах, за да грабна спомена,
да го докопам за немирните къдрици
и да го задуша в прегръдките си...
Не исках да го пускам да си иде,
раздърпах му сакото остаряло, ...

МилиВанили

Poetry

2008-12-23T18:59:53+02:00 920 1

Как най-сетне открих, че и аз съм част от откачения свят 🇧🇬

Как най-сетне открих, че и аз съм част от откачения свят, може би малко по-различна, а може би не чак толкова...
Спи големият град, притихнал, безшумен и кротък. Луната, по-красива от всякога гледа от синьото чело на небето. Гледа смълчаният човешки свят и тихичко му се усмихва. Хората - тъй умислен ...

МилиВанили

Prose

2008-12-16T13:54:18+02:00 1K 2

Аз 🇧🇬

... Аз съм голямо момиче,
обаче ми харесва
косите си да сресвам,
да мажа със червило
стените у дома... ...

МилиВанили

Poetry

2008-12-15T08:01:42+02:00 1.4K 3

Такава съм 🇧🇬

Не ме разбираш, гледаш ме безизразно,
смутено слушаш,
кротко си мълчиш,
а аз съм толкоз простичко устроена...
ненужно е да ме виниш. ...

МилиВанили

Poetry

2008-12-03T08:00:13+02:00 2.5K 4

Обичам... 🇧🇬

Не съм обидена на времето,
което с тънка четка и бои,
тъй упорито, ала ненавременно
рисува с бяло в моите коси.
Че нямам право аз да се ядосвам, ...

МилиВанили

Poetry » Other

2008-11-27T07:58:23+02:00 1.2K 6

Гостенка 🇧🇬

Полунощ е, в тихата ми стая
рисувам с вдъхновена длан,
до мене тишината няма
отдавна спи на стария диван.
И без това тя винаги мълчи, ...

МилиВанили

Poetry » Other

2008-11-02T13:50:34+02:00 1.3K 1