Раздай ме
Превърни ме във струна,
опъни ме до край
и стрела намери и убивай!
Превърни ме във огън,
да изгарям ми дай,
във безмилостна, силна отрова,
превърни ме...
Превърни ме във хляб,
на децата ме дай,
да не плачат очите им гладни
и на странника сляп отчупи и му дай,
нека се радва...
Превърни ме в роса
и цветята полей,
да не вехнат листата им свидни,
топъл чай
на клошаря отвън му налей,
направи ме градивна!
Превърни ме на тухли,
превърни ме на дом,
на бездомния дай да отключи
и човешкия стон
от устата ми, запуши със целувки!
Направи ме небе,
ах, дай ми да дишам,
да разтворя криле,
направи ме утопия,
нека въздишам,
нека те търсят мойте ръце!
Направи ме сълза,
във очите ти скрий ме,
преглътни ме без страх и уплаха
и дълбоко в сърцето си
в обич обвий ме,
нека аз съм твоята стряха!
© Виолета Георгиева All rights reserved.
