Недовършено…
Мелодията на „Черно кадифе“
изпълваше града с красиви спомени.
Звукът на саксофона, вечерното небе
докосваха ни с ласки пролетни.
Сред аромат на цъфнали липи
разминахме се пак – без погледи и думи.
Но сякаш бяхме само аз и ти
във онзи кратък миг изгубени.
Потрепване на моята душа́ –
усетих те, погалих те без пръсти.
А после продължих напред с тъга
и сълзи във очите пъстри.
Как исках да останеш и времето да спре.
Потънала във погледа ти нежен,
да чувствам близо твоето сърце,
вместо краят неизбежен…
© Mirabella All rights reserved.
