Nov 21, 2021, 2:16 PM

Ти дойде

  Poetry » Love
1.9K 3 5

Ти дойде… като приливна вълна

в залива на моето безвремие.

Като изгрева на бледата луна

във безсънна нощ, потънала в забвение.

 

Ти пристъпи в малкия ми свят.

Векове те чаках да се сбъднеш.

Скитаща душа в самотен град –

притаих надежда да се върнеш.

 

Колко пъти си те пожелах.

Колко нощи само теб сънувах.

Да се случим ти и аз мечтах,

образа ти в спомени рисувах…

 

Ти притихна в моята душа –

от копнежа ми любов създаде.

Сляха се вълните със брега.

Ти дойде… насън. Ще дойдеш ли наяве?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Mirabella All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря ти, Миночка! Ти си много нежна. Радвам се, че открих красивите ти стихове. Чета те с удоволствие!
  • Ще дойде и на яве, човек като теб, не трябва да е сам! Много нежно и влюбено! Поздравявам те!
  • Благодаря ти за положителната оценка, Таня!
    Благодаря ти, Миг! Благодаря за стихчето! Пожелавам ти красиви преживявания!
  • Хубав стих!
  • ""Тя знаеше: "Часът и мястото на срещата на Душите никога не се променят!"
    Пожелано в нежен стих,
    е сбъднато вълшебство щуро
    попива в теб ласка на вятър тих
    и вълна на радост в сърцето - лудо! Харесвам нежността с която твориш!

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...