Ти дойде… като приливна вълна
в залива на моето безвремие.
Като изгрева на бледата луна
във безсънна нощ, потънала в забвение.
Ти пристъпи в малкия ми свят.
Векове те чаках да се сбъднеш.
Скитаща душа в самотен град –
притаих надежда да се върнеш.
Колко пъти си те пожелах.
Колко нощи само теб сънувах.
Да се случим ти и аз мечтах,
образа ти в спомени рисувах… ...