Nov 21, 2021, 2:16 PM

Ти дойде

  Poetry » Love
1.9K 3 5

Ти дойде… като приливна вълна

в залива на моето безвремие.

Като изгрева на бледата луна

във безсънна нощ, потънала в забвение.

 

Ти пристъпи в малкия ми свят.

Векове те чаках да се сбъднеш.

Скитаща душа в самотен град –

притаих надежда да се върнеш.

 

Колко пъти си те пожелах.

Колко нощи само теб сънувах.

Да се случим ти и аз мечтах,

образа ти в спомени рисувах…

 

Ти притихна в моята душа –

от копнежа ми любов създаде.

Сляха се вълните със брега.

Ти дойде… насън. Ще дойдеш ли наяве?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Mirabella All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря ти, Миночка! Ти си много нежна. Радвам се, че открих красивите ти стихове. Чета те с удоволствие!
  • Ще дойде и на яве, човек като теб, не трябва да е сам! Много нежно и влюбено! Поздравявам те!
  • Благодаря ти за положителната оценка, Таня!
    Благодаря ти, Миг! Благодаря за стихчето! Пожелавам ти красиви преживявания!
  • Хубав стих!
  • ""Тя знаеше: "Часът и мястото на срещата на Душите никога не се променят!"
    Пожелано в нежен стих,
    е сбъднато вълшебство щуро
    попива в теб ласка на вятър тих
    и вълна на радост в сърцето - лудо! Харесвам нежността с която твориш!

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...