morigana
19 results
„Всичко изглежда, че ще отиде по дяволите.“ – така си мислеше дядо Васко.
„Той, тоя следобед, най-вероятно от там е дошъл.“ – рече си и му се стори, че нещата са си на мястото. Седеше в парка, твърде съсухрен за да се изпоти и слушаше как соковете на дърветата съскат, докато се изпаряват в душния въ ...
„Той, тоя следобед, най-вероятно от там е дошъл.“ – рече си и му се стори, че нещата са си на мястото. Седеше в парка, твърде съсухрен за да се изпоти и слушаше как соковете на дърветата съскат, докато се изпаряват в душния въ ...
491
2
2
Денят си беше съвсем безличен – времето навън, както обикновено, беше „бързам от климатика в офиса към климатика в колата”. Помня, обаче, че докато чаках на светофарите, слагаха коледни украси по витрините на магазините, така че сигурно е било студено. Беше петък. Това помня. Изнервен, напрегнат, пр ...
1362
1
ДУМ-ДУМ, ДУМ-ТА-ТА-ТА, ДУМ-ДУМ, ДУМ-ТА-ТА-ТА... Хората се блъскат в Радо и го размятат между себе си като стара опаковка от вафла. Музиката се е превърнала в монотонно барабанене в ушите му. Поти се. Усеща как по небръснатото му лице полазват малки капки влага и го карат да се чувства лепкав и гнусе ...
2003
1
12
Вали вече от седмици, а небето е като натежал тензух, от който се стелят вълни от студена пара. Влагата е пропълзяла навсякъде и като слузесто, жадно животно е изпила всички цветове от света, оставяйки го да тъне в досадна сивота.
Има хора, които в такива дни са подтиснати, други, като касиерката на ...
Има хора, които в такива дни са подтиснати, други, като касиерката на ...
1117
1
4
Иван Иванов е гето сноб.
Той не обича да му се бъркат, но винаги можеш да намериш носа му заврян в твоите работи. Иван живее на неасфалтираното начало на някой столичен булевард, но презира в червата си провинциалистите. Никога не е пътувал пò на запад от с. Бобораци, но идеално знае как се изживява ...
Той не обича да му се бъркат, но винаги можеш да намериш носа му заврян в твоите работи. Иван живее на неасфалтираното начало на някой столичен булевард, но презира в червата си провинциалистите. Никога не е пътувал пò на запад от с. Бобораци, но идеално знае как се изживява ...
2203
1
10
В градинката зад гимназията съм. Онази – грозната, в която само уличните кучета и наркоманите ходят. Небето е сиво и тежко. Иззад някакво дърво се показва Тошко. Никога не съм го харесвал – кльощавите хора винаги са ми изглеждали злобни. Той ми се хили ехидно и нищо не казва. Сигурен съм, че е намис ...
982
1
2
Дядо Стефчо, не че не обичаше да си говори с хората, просто не виждаше голям смисъл от това. Имаше си своята тридесетгодишна, продънена кушетка за любовница и телевизора си NEO за другар. Стана фен на телевизията още в зората на демокрацията. Другите хора вдигаха революция, деляха се, събираха се, а ...
2642
4
Някои неща в живота правиш, защото се очакват от теб, други, защото искаш да впечатлиш някого или пък просто защото ти харесват. Ако питате Гришата, обаче, той ще ви каже, че правиш най-готините неща в живота си от скука. Поне той така правеше. Само на двадесет и една, живота му се струваше прекален ...
1347
1
6
Митко крачеше на едри крачки и звукът от празното ехо на стъпките му отекваше в безлюдния коридор на завода.
- Митев! – спря го гласът на зам.-директора. – Какво правиш, Митев? Защо не обядваш? Духом ясно, че вече сме те загубили, ама ако не ядеш, и тялом ще се затриеш. – Беше вече стигнал до Митко ...
- Митев! – спря го гласът на зам.-директора. – Какво правиш, Митев? Защо не обядваш? Духом ясно, че вече сме те загубили, ама ако не ядеш, и тялом ще се затриеш. – Беше вече стигнал до Митко ...
995
2
“Студено е. Толкова студено, че усещам как по тялото ми се промъкват невидими, подли кристалчета, тръгват от пръстите на краката и ръцете и вървят към сърцето, безмилостно вкочанявайки плътта ми отвътре. Толкова студено, сякаш пустиня от бяла самота е заляла цялото ми съзнание и с безстрастен, хладе ...
869
2
Алармата с проглушителен писък нахлува в съня ми. Събуждам се уморен. В главата ми моментално нахлуват мисли без адрес, смисъл и повод. Пъдя ги – отегчават ме. Правя си наум план за деня. Обичам плановете. Дават ми безгранична увереност, че знам какво трябва да правя с живота си. Обичам да вярвам на ...
1077
6
Преди да започне с повествованието си, авторът се чувства задължен да направи някои уточнения. На първо място той иска да спомене за изключителната липса на достоверност на историята си – сигурен е, че подобно село и подобна държава не съществуват. Героите му са напълно измислени образи, отражение н ...
1243
10
Лято е. И няма нищо по-банално от това. Двамата с тебе сме сами. И няма нищо по-сладко от това. Реката размахва пред нас крила от свеж въздух и ни гали с дъхавата си, жива миризма. Дърветата на отсрещния бряг хвърлят дълги сенки върху водата и се опитват да ни достигнат с тъмните си пипала. А ние се ...
956
1
Цял месец мина, откакто лятото избяга от големия град. Този път го направи бързо и сърдито като жена, хванала мъжа си в изневяра – събра надве-натри в куфара всичката си светлина и топлина, подбра и малкото птички и зеленина от парковете и тръшна вратата под носа на изумените, попарени градски души. ...
791
1
За цветето
“Един удар и бягаш. Влизаш, правиш го и бягаш. Трябва да отидеш при твоето цвете възможно най-бързо. Да ù кажеш какво си направил. Тя ще се зарадва. Ще те похвали. Да. Бързо удряш и да те няма.”
“А колко точно бързо е много бързо?”
“Достатъчно бързо!”
“Да, да, точно така. Достатъчно бързо.” ...
“Един удар и бягаш. Влизаш, правиш го и бягаш. Трябва да отидеш при твоето цвете възможно най-бързо. Да ù кажеш какво си направил. Тя ще се зарадва. Ще те похвали. Да. Бързо удряш и да те няма.”
“А колко точно бързо е много бързо?”
“Достатъчно бързо!”
“Да, да, точно така. Достатъчно бързо.” ...
1804
3
10
Прехвърлило май и прелитнало през топлия юни, времето застина по средата на юли и не искаше да се мърда от там. Слънцето намери мястото си на върха на небето и го пазеше ревностно от всяко случайно попаднало облаче. Беше забранило и на въздуха да мъдра и гледаше високомерни и сухо цялата земя. Хране ...
1072
4
- Хайде де, братче, разкажи някоя история! Един месец седя в тоя забравен от бога град, все нещо интересно трябва да се е случило! Е го, два дена вече, откакто си се прибрал, а и дума не казваш! – с игрив, мощен глас заговори отново Мартин, а огромната му рижава глава заигра като в някакъв езически ...
2065
13
- Ало, Мария е. Жалко, че те няма вкъщи, щеше ми се да чуеш това, което имам да ти кажа лично, не по секретаря. Както и да е. Просто си седях, ей така, в тъмнината на стаята си, сама и си мислех нещо странно, може би не много логично… глупост, която ми се прищя да кажа на някого... и се сетих за теб ...
1365
3
„Драги Приятелю,
Това е първото ми писмо от доста време насам. Съжалявам, че остана малко изхвърлен от живота ми през последните месеци, но - познаваш ме - понякога просто имам нужда да разговарям единствено с гласовете в главата си. Няма да те разпитвам за живота и дните ти, които са толкова далеч ...
Това е първото ми писмо от доста време насам. Съжалявам, че остана малко изхвърлен от живота ми през последните месеци, но - познаваш ме - понякога просто имам нужда да разговарям единствено с гласовете в главата си. Няма да те разпитвам за живота и дните ти, които са толкова далеч ...
2761
1
5
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
