Петрикор (Павел Дунев)

Крилете на вярата 🇧🇬

Изписах текстове безброй,
нахвърлях думи хаотично,
в опит да опиша по начин свой,
болката, която ме облива.
Миналото все намира ме, ...

Петрикор

Poetry » Love

2021-10-16T08:45:01+03:00 920 1

Обречени 🇧🇬

крещи небето, удря мрачно,
оплаква таз душа гърмящо,
душа – изваяна от огън,
очи – стихийно морско дъно,
сърце – готово да обича, ...

Петрикор

Poetry » Love

2021-10-08T11:10:02+03:00 1K 1 3

Ода за духа 🇧🇬

Стоя и гледам облаците сиви на талази,
как глупаво се мръщят и мълчат
и с тъга откривам прилики омразни
между тях и хората от родния ни кът.
Някога велики войни, с история ...

Петрикор

Poetry » Odes and poems

2021-10-04T06:22:59+03:00 1.1K 2 3

За пътищата и лилавата пеперуда 🇧🇬

***За пътищата, които намерих след като те изгубих и тези, които отново ме доведоха до тебе***
Созопол е магическо място, вълните там сякаш са по-мъдри. Времето там е забавено, изпаднало в безтегловност. Всичко, което изпиташ на това място е подсилено. Там, е едно от тези места, където хората се уча ...

Петрикор

Prose » Short stories

2021-09-26T23:41:55+03:00 1.4K 3 10

Пиеса за един 🇧🇬

като в пиеса без герои играя,
танцувам блус, но не за двама,
стъпвам леко и се опитвам да измамя
публиката без излишна драма...
но сърцето ми е адска яма, ...

Петрикор

Poetry » Love

2021-09-25T19:31:06+03:00 1.1K 2 3

Душа 🇧🇬

Самотата лукс е за душата,
а вярата в своята химера
е нейната храна, но често
оплетени в кордона от емоции
забравяме за своята душа, ...

Петрикор

Poetry » Other

2021-09-22T17:17:12+03:00 645 1

Улици от спомени 🇧🇬

вървя по улици познати,
но изгубен чувствам се по тях,
все усещам някой, че ме следва,
обръщам се, но няма никой всеки път,
прогонвам мисли на уплаха ...

Петрикор

Poetry » Love

2021-09-21T14:39:51+03:00 661 1