Петър1
86 results
Ще минат години, ще дойдат и нови.
Ти беше Родина – сега си в окови.
Ти беше и майка – сега си сираче.
И всеки се вайка, но никой не плаче:
за първите духом; за дните ти клети; ...
Ти беше Родина – сега си в окови.
Ти беше и майка – сега си сираче.
И всеки се вайка, но никой не плаче:
за първите духом; за дните ти клети; ...
2135
13
18
Мълчанието е изкуство.
Нека се прекръстим.
От толкова ненужни думи
омерзен, възкръсвам.
Нека се прекръстим.
От толкова ненужни думи
омерзен, възкръсвам.
445
4
Една сутрин се събудих и го видях: на покрива на отсрещната сграда. Явно не му пречеше, че е толкова рано, че вали, и че е голям студ тази сутрин. Стоеше си на покрива, все едно винаги е бил там: без чадър, без шапка дори, един черен силует, безформен и почти несъществуващ. Беше се забил като някакъ ...
905
4
2
Този път бях с бяла кола, малка някаква, Форд фиеста, или Пежо. Не успях да запомня марката, понеже много бързах, но запомних цвета: силно бял, ако въобще може да има силно бял цвят. Колата вървеше, гумите и с усилие бутаха пътя назад, а аз само я управлявах и не мислех за пътя и за нейното усилие, ...
802
4
Убий ти поета! - ненужен е той.
Един безполезен е, никога - твой.
Дори и не знае той как да говори,
как да се облича, държи и да спори.
Убий ти поета! - опасен е той. ...
Един безполезен е, никога - твой.
Дори и не знае той как да говори,
как да се облича, държи и да спори.
Убий ти поета! - опасен е той. ...
382
7
Бягаше, не – тътреше се, едва влачеше крака, опитвайки се да догони другите. Беше изплезил език, потта се стичаше по челото му и надолу – ослепявайки очите, щипеше непоносимо. Обърса се с опакото на ръката си – и тя потна. Нищо, ще издържи, ще стигне финала - макар и осми. По- точно последен – на из ...
602
1
Random works
© 2003-2025, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
