Вълшебството не може да се нарисува,
не затваряш невидими очи.
Невежеството на мисъл се преструва
и изгубили сме чувствата почти.
Всичко днес е нищо за човека, ...
Нощта ме гледа зад завеса мрачна,
изплетена в смеха на нощни птици.
Бездомната препъва се невзрачна
в крила на паднали светици.
Денят ме буди в скута си ранен, ...
Не мога да те чакам зад ъгъла отново.
Да те търся в нещо друго, в думи две.
Разпръснах се като отливка на олово,
И няма топлина, за да ме събере.
След мен метален звук се влачи - ...
Тя беше жива само когато играеше.
Превиваше ханш и нозете танцуваха.
Всъщност плачеше, но никой не знаеше...
Само плясъка на ръцете си чуваха.
Не узнаха, че някога тя беше стебло ...
Като звезда, която не можеш да докоснеш,
като сълза, затворена във мида.
Като игра, която всеки ден започваш.
Като мен, когато си отида.
Като стена, която не прескачаш, ...
Полюшва се - разбито - огледалото,
мене в стъклените късове пленило.
Немее другото във мен - заспалото -
и влачи се зад маската унило.
А там, на сцената ми те са - ...
