Sep 15, 2010, 10:00 PM

Песен

875 0 0

Помниш ли нашата песен,
която ни караше да танцуваме притиснати?
... Усмивки и погледи неоткъсващи...
Сещаш ли се за точно тази песен...
ритъма, догарящите свещи
и изгарящи тела във буйна страст?
За тази песен ти говоря,
даряваща ни със усмивки,
сега превърнала се във отрова.
... Спомняш ли си?!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Красимир Георгиев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...