Aug 1, 2008, 1:53 PM

Навън е...

  Poetry
928 0 7


                                                                                                  На природата


Навън е... просто

сняг, студ и няма любов,

а земята чака своето.

Човекът да й даде цялата си душа.

 

Как се досетих ли? Просто.

 

... Скалите, дърветата и измръзналата

душа на природата, те всичките плачеха.

Дори великата Родопа,

бе отворила огромните си очи -

невинни, чисти и пълни с тъга.

 

Тя тъгува тържествено,

но кой, кой ще да види това?

 

Нейните хора, онези безчувствените,

онези, които се смеят безгрижно

и мразят ближния.

Мразят дори и себе си!

 

- Не, Родопа, те няма да разберат...

 

Ще се моля да доживееш и видиш

възкресението на безумците!!!

 

 

                                                                                     

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитър Атанасов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Поклон пред великата Родопа. А ти Шери продължавай все напред!
  • Благодаря за милите думи.
    Ще се радвам да го публикуваш пътеписа.
    А за родопчаните -си права.
    Наистина са добри.
    Още веднъж Благодаря
  • тази родопа-красивата ,специално за нея съм написала един пътепис ,ако не ме мързи ,ще го публикувам тия дни
    аз мисля ,че хората там сте по- добри от нас шопите например-не е ли така?????
    хареса ми много това-невинни ,чисти и пълни с тъга
    а за римите си прав -те на са задължителни ,за да е гот една творба
  • Здравейте на всички.Не се обиждам,обичам критиката,само тя за мен остава най-истинското в този живот.А за това,че едно стихотворение няма рима не означава,че не е силно.Благодаря все пак,че сте отделили от времето си за стихотворението и благодаря за критиката успех на всички
  • Според мен написаното е подходящо за проза, но все пак не аз решавам нещата, пък и моето мнение не е на професионалист. Но като чета това, гледам, няма рими, въобще нищо, което да го свързва с поезията.. Лично мнение, не искам никой да се обижда и цупи, все пак живеем в демокрация.

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...