ValentinaMitova (Valentina Mitova) - Works

Сянка 🇧🇬

Такава е на майките съдбата...
Да сме сенки...
Да даваме и даваме!
По цели нощи да не спим...
Сълзи да роним и да бдим! ...

ValentinaMitova

Poetry » Odes and poems

2021-01-28T08:33:48+02:00 635 6

Календарен преглед 🇧🇬

Прелиствам календара на живота си..
Прелиствам го и търся дните,...
в коитo истински била съм жива
и истински била съм Аз!
Прелиствам лист след лист ...

ValentinaMitova

Poetry » Civic, Odes and poems

2021-01-27T09:31:15+02:00 639 6

Съдбовно предизвикателство

Той беше красив,
млад, художник...
Ала пропи се...
Жена го остави...
И всичко във него ...

ValentinaMitova

Poetry

2021-01-24T07:21:52+02:00 1.2K 2

Бяла връзка 🇧🇬

Сънувам...
Сънувам много напоследък!
За всякакви неща сънувам!
Сънувам хора и места,
цветя и птици... ...

ValentinaMitova

Poetry » Civic, Odes and poems

2021-01-24T07:15:18+02:00 493 2

Равносметкa 🇧🇬

Един прекрасен ден,
Аз зная,...и моето сърце ще спре!
Ще кротне там, и ще откаже…стрелките
по - нататък да придвижи…
И времето за мен ще спре! ...

ValentinaMitova

Poetry » Odes and poems

2021-01-21T07:28:24+02:00 655

Безсъние 🇧🇬

През тънкият процеп на пердета...
Луната се вмъкваше в стаята
всяка вечер...
Тършуваше в мислите ми,
като разбойник, ...

ValentinaMitova

Poetry

2021-01-19T09:11:27+02:00 381

Не сме вечни

Не сме вечни!
И колкото и да сме добри
И колкото и да сме човечни...
Не сме вечни!
И болките и мъките ...

ValentinaMitova

Poetry

2021-01-17T21:57:33+02:00 988 3

Като Адам и Ева 🇧🇬

Aз съм една!
И ти един си!
И няма други като нас!
Единствени сме!
Вселената е вплела ...

ValentinaMitova

Poetry » Love, Odes and poems

2021-01-16T22:58:39+02:00 533

Шарлатанка 🇧🇬

Наричаха я Шарлатанка
За нея се разказваха легенди,
а тя на този свят бе сякаш току-що дошла..
Тя беше стройна и красива
и страховита някак със това... ...

ValentinaMitova

Poetry » Odes and poems

2021-01-16T11:56:04+02:00 555 8

Розов шал на бели рози 🇧🇬

Сънувах те във бяло
Сънувах те в мъгла
Във черешови цъфнали градини…
Сънувах се сама...
С коси от бяло злато бях... ...

ValentinaMitova

Poetry » Odes and poems

2021-01-14T05:42:08+02:00 622 9

Някога 🇧🇬

Някога, някъде с някого..
Била съм във друг живот
Някога, някъде с някого… Имала съм любов!..
Някога, някъде…във отвъдното…
Във паралелен живот! Писала съм с перо! ...

ValentinaMitova

Poetry » Love, Odes and poems

2021-01-12T07:36:42+02:00 658

Жена 🇧🇬

Конска грива!
Бюстие и прашка!
Жартиери!
Цигаре! - мога да съм секси, дива!..
Стига да поискам! ...

ValentinaMitova

Poetry » Love, Odes and poems

2021-01-10T11:27:43+02:00 1.5K 1 6

Просяк 🇧🇬

Господинът със меката шапка,
кашмирен балтон
и излъскани боти
с ехидна усмивка
и очевадна погнуса ...

ValentinaMitova

Poetry » Civic, Odes and poems

2021-01-08T07:17:58+02:00 1.2K 4

Утре 🇧🇬

Забързани сме и заети!
Заплетени сме в грижи
и задачки... уж много важни!
Неотложни!..
Минават часовете, ...

ValentinaMitova

Poetry » Odes and poems

2021-01-07T07:25:40+02:00 645 1 10

Закъснял 🇧🇬

Ще дойдеш...
Да ме търсиш някой ден...
Ще искаш да разкажеш,
как си живял... без мен...
Ще ми разкажеш, ...

ValentinaMitova

Poetry » Love, Odes and poems

2021-01-06T10:19:22+02:00 958 4

Сивият човек 🇧🇬

Видях го във тунела...
Със края на окото си го зърнах...
Във ъгъла, на топличко стоеше...
Красавец някога е бил!
Висок и снажен! ...

ValentinaMitova

Poetry » Civic, Odes and poems

2021-01-05T08:23:23+02:00 799 3

Кукла от баба

Косата и беше от прежда!
Лицето и тялото - проста басма!..
Нослето, очите, веждите...
и нежните бузки дори,
туй всичко - рисувано с молив, ...

ValentinaMitova

Poetry » Odes and poems

2021-01-03T09:28:56+02:00 1.5K 2 11

Не ми се тръгва 🇧🇬

Не ми се тръгва...
Ала времето изтича
и слънцето отмерва часовете...
Луната жадно ми преглъща дните
А Есента...душата ми, ...

ValentinaMitova

Poetry

2021-01-02T03:03:22+02:00 497 8

Честита Нова Година!

ValentinaMitova

Collages » Others

2021-01-01T17:11:21+02:00 1.3K 3

Златни цветя

ValentinaMitova

Pictures

2020-12-31T18:12:58+02:00 647

Избор 🇧🇬

Може би... беше време да си тръгна..
Да намеря друга пътека...
По стръмното да се спусна...
Да бликне кръв по коленете...
Да си изтръгна сърцето! ...

ValentinaMitova

Poetry » Odes and poems, Other

2020-12-30T09:43:55+02:00 601 1 10

Трескаво 🇧🇬

Аз продължавам да се ровя...
Да търся... трескаво...
Някаква хартийка, листче, спомен...
Отнякъде да го извадя...
Да си спомня нещо... топло, дори и малко... ...

ValentinaMitova

Poetry » Love, Odes and poems

2020-12-29T11:23:22+02:00 590 3

Kъсче душа 🇧🇬

Подарих на приятелка,..
малка картина..
Малко късче от мойта душа..
Тя, вероятно,..
намери й място в килера... ...

ValentinaMitova

Poetry » Odes and poems

2020-12-27T08:37:49+02:00 830 1 1

Може би 🇧🇬

Бих искала да върна времето...
Бих искала да върна всичко!
Да те срещна пак...
И пак да ме обичаш...
И пак да те обичам... ...

ValentinaMitova

Poetry » Love, Odes and poems

2020-12-26T09:49:00+02:00 831 6

Отминал 🇧🇬

Понякога...тъй искам да крещя,
че вятъра дори да стресна!
Облаците да уплаша!
Да ревнат с най-големи сълзи!
Да ме облеят! ...

ValentinaMitova

Poetry » Love, Odes and poems

2020-12-24T07:48:27+02:00 833 13

Не я искам 🇧🇬

Не я искам..
Тази моя съдба..
във която
по тъмното скитам и
чадъра държа си сама.. ...

ValentinaMitova

Poetry » Odes and poems

2020-12-22T11:36:31+02:00 896 1 8

Другата 🇧🇬

Аз знаех, че я има...
Открих я,... не случайно...
Усетих я,...
в мига във който...
тя се появи... ...

ValentinaMitova

Poetry » Love

2020-12-20T09:18:19+02:00 1.5K 4 9

Коледни чудеса 🇧🇬

По Коледа... една женица дребна,
останала съвсем сама... и много бедна,
се чудела, какво да стори,
че да зарадва мъничките си деца...
Поне за малко в Коледната нощ, ...

ValentinaMitova

Poetry » Odes and poems

2020-12-19T08:47:06+02:00 1.8K 2 9

Вагон топлина 🇧🇬

Тази сутрин...в тревата
намерих малко врабче...
Толкова малко...и толкова мило,
ми се стори
във моите ръце... ...

ValentinaMitova

Poetry » Odes and poems

2020-12-18T07:54:35+02:00 581 1 3

Оцеляване 🇧🇬

Няма да крещя!
Дори и няма да извикам!
Аз уморих се от крещене!
От викане,... дори и нямо...
Уморих се... ...

ValentinaMitova

Poetry » Love, Odes and poems

2020-12-17T10:48:14+02:00 777 1 5

Kадифе 🇧🇬

От днес ще нося кадифе!
Дори обувките ми,
ще са кадифени...тренди!
Ще нося и коприна тънка, финна!
Ще пия мляко със кафе... ...

ValentinaMitova

Poetry » Love, Odes and poems

2020-12-16T19:01:21+02:00 622 2

Омраза 🇧🇬

Мразя те!
Омразата - ти това събуди в мен!
Мразя те!
От мене, всичко взе и пак не стигна!
Мразя те! ...

ValentinaMitova

Poetry » Love

2020-12-15T07:41:28+02:00 545 6

Крила 🇧🇬

Ще тръгна по пътека нова...
Сама и със душа ранена...
Ще тръгна и ще съм сама...
И по- добре ще е така...
Кръвта, евентуално, тя ще спре.. ...

ValentinaMitova

Poetry

2020-12-13T08:27:21+02:00 600 1

Белота 🇧🇬

Денят тъкмо беше започнал... Беше отворила очи и го беше поела в обятията си с една прозявка и едно протягане върху бялото легло,...в бялата стая,... с бели прозорци,...бели завеси и... бели килими...
Слънчевите лъчи се оглеждаха щастливо в тази бяла стая и танцуваха весело в нея, но тя реши, че е в ...

ValentinaMitova

Prose » Short stories

2020-12-11T07:29:41+02:00 491 4 10

Цвете 🇧🇬

Като змия... студена и гладка
Без всякакво чувство...
Съвсем безучастно...
И съвсем целенасочено,
се плъзгаш в живота на хората... ...

ValentinaMitova

Poetry

2020-12-10T09:02:44+02:00 1.1K

Защо 🇧🇬

Бих искала...някой ден да те срещна...
Ей тъй,...неочаквано...
Несънувано..
Нежелано..
Когато чаят си пия на терасата ...

ValentinaMitova

Poetry » Love, Odes and poems

2020-12-09T07:59:50+02:00 522

Завръщане 🇧🇬

Какво, като си отиват дните ми?
Какво, като косата ми сребрее?
Какво, като не влизам в роклята
за двадесет годишни?
Какво,... ...

ValentinaMitova

Poetry » Odes and poems

2020-12-08T07:41:01+02:00 438 2

Търсене 🇧🇬

Дали ще те срещна?..
И кога ли?.
Аз вече забравих коя съм..
Забравих,..за какво да мечтая..
Забравих какво да обичам,.. ...

ValentinaMitova

Poetry

2020-12-06T07:37:55+02:00 312

Стената ( Berlin wall) 🇧🇬

Беше ограда,.. като никоя друга..
Беше висока,...много висока..
С много очи..и много уши..
Не спеше никога..
Не знаеше какво е сън.., но и сън ...

ValentinaMitova

Poetry » Civic, Odes and poems

2020-12-05T07:36:54+02:00 476 3

Умирачка 🇧🇬

Бях си тръгнала...
Ей така! Просто си тръгнах!
Легнах в ливадата и си казах..Така ще умра! Ще лежа тук...и няма да ставам и ще умра!
Жал ми е само за този, който ще ме намери...Кой знае, на какво ли ще мязам...
Но се реших и това е! ...

ValentinaMitova

Prose » Short stories

2020-12-04T08:46:54+02:00 380