ValentinaMitova
248 results
Там беше някога пълно с деца
Там беше някога пълно с живот
Там имаше майка една и баща...
Те виеха дом - гнездо
за техните малки, ...
  248 
Не сме приятели!
Не се познаваме
Дори на улицата да се сблъскаме -
Малшанс! Неволна среща! -
дори тогава, ...
  283 
Нощта отново ни покри
Изпра морето от цвета
Града остана само в светлини
Цветя, къщя, градини -
изпрани бяха от нощта, ...
  247 
Да си нарисувам ли лунички?
Ще се превърна ли в дете отново?
Да си сплета ли шантавите плитки?
Да закача ли в тях и две кордели?
Да сложа ли полата на плисенца... ...
  241 
Събудих се във утрото
на края...
Защо ли трябваше
да се събуждам,
щом беше утрото на края... ...
  243 
Искам
да живея във свят на цветя
Птичи песни и глъч на деца
Искам, да чувам потока
На морето вълните... ...
  260 
За всичко разделени!
Така е в моята страна!
Делиме се за всяко нещо!
Подпалваме от нищото вражда!
Делихме се на учени и прости! ...
  350 
Зората пукна се
Лъчите слънчеви
погалиха земята нежно
Изсъхнаха сълзите на росата
И птиците запяха... ...
  829 
Тъмен облак виси над Земята
и на Слънцето скрива лъчите
Стопи се някъде и дъгата...
И започнах да се взирам дълбоко
и да търся цветовете във мрака ...
  248 
Ще си тръгна и аз...
Един ден
Както всички други
преди мен
Съвсем неочаквано ...
  281 
Пролетта ще настъпи отново
крехко розова, омайващо бяла и боязливо уханна...
И дъжда ще събуди земята
А цветята, срамежливо,
ще поклатят главички ...
  717 
Само Аз ли, не се срамувам,
че все още има разумни,
да застанат в едно
за Мира със Света!
Че, все още, някой, ...
  218 
В сърцето ми напира мъка
И страх за малките в света...
Обзема ме и луда ярост!
С кого воювате??? С кого?
Със бебета... деца, жени и старци!!?? ...
  279 
Когато бяхме деца
и вървяхме под дебелите сенки
на онзи, голям Булевард...
Не знаехме, още кои сме,
нито, кои ли ще станем ...
  301 
Може би съм сълза...
Чиста, момина.
Непорочна и искрена.
От радост, любов или
от тъга породена! ...
  247 
Бих искала да имам сила
света в градина да превърна!
Да посадя цветя прекрасни!
За всеки дом , храна и топлина да има!
И хората да се обичат! ...
  262 
Разпъна ме на кръст
Във Прометей превърна ме
С плътта ми...
птиците нахрани!
От злоба и от мъст, ...
  244 
Живота ми със бурени
опита да засееш...
Обгърнах ги с любов,
и те във сладък, нежен цвят
душата ми обвиха... ...
  280 
Мога ли,
да преодолея злобата човешка?
Мога ли,
да преодолея лошотата?
Мога ли, ...
  241 
Tръгва си рано...
Почти призори
Цяла вечер на бара
в чаши и във бутилки,
давила своите болки ...
  270 
  407 
Магия
Tъжно, тъмно беше навънка
И небето зарони сълзи
после бързо се сети...
Вечер е, всеки иска да спи, ...
  283 
Навън върлуват бури
и вятърът свисти, бушува-
размята ледени поли!
Дървета, клони, храсти -
без мъка , свива до земи! ...
  286 
Може би...
Трябваше да се срещнем
и просто... да се разминем
Може би...
трябваше, ...
  330 
Бях на място...
където море и небе
се докосваха... в плътно синьо
и едно в друго, се бавно преливаха...
Бях на място, където ...
  834 
Часовникът 12:00 удари
и старата година, от календара
последен лист отрони
и със торба,
препълнена със случки и със спомени, ...
  391 
Господи,
зная, грешно е!
Пред Коледа да се гневя!
Зная,
грешно е, ...
  426 
Здравей Приятелю,
любим и стари...
Аз зная, днес далеч си...
Ще питаш може би...
Защо ти пиша... ...
  603 
Днес посетих едно дърво
И разговорихме се тихо
Дърветата уж не говорят...
а моето, говореше добре!
Напомни ми за детските бели ...
  402 
Понякога...
си пожелавам самота...
Понякога в душата ми е тишина...
Понякога е панаир
и фоерверки... ...
  407 
Може би,
някога,
е по-добре... да мълча!
Може би,
някога , казват , ...
  1183 
Бях със шапка
Шапка невидимка
Тъй преминах през света -
тихо, кротко...
Невидима! ...
  294 
Имах живот...
И поисках любов...
Нарисувах си как да изглежда...
Нарисувах си мъж...
но, не беше любов... ...
  901 
Мислех си да кажа нещо...
После реших да замълча...
Всички думи бяха вече изказани
И какво от това...
Всеки тръгна в своя посока... ...
  414 
Като портокал
е натежало Слънцето
топло и сънливо
Сгушва се някъдe...
във гора пожълтяла ...
  372 
Ухание на прясна паста...
На чесън, мащерка и топъл хляб...
Две вилици, два ножа...-
един е само срещу тях...
Сълза търкулва се... ...
  385 
Една жена
седеше на пътя
с цигара в ръка
и къса пола...
Във късната, хладна вечер ...
  715 
Ковид тук дойде...
И се настани...
Две години вече ни цеди...
Сложи ни под ключ
и маска! ...
  303 
Да бъдем или да не бъдем
Не ме поглеждай с тез очи,
изпълнени със жар
и страст
и с тягостно очакване... ...
  553 
Затишие
И мрак...
Луна...
Вълни...
целуващи ...
  295 
Random works
: ??:??