ВаняИ (Ваня Иванова) - Works

Изповед 🇧🇬

Аз знам, че онзи слънчев лъч, отгоре,
Ме гледа с нежност и това си Ти.
Но скрито в мен, едно небе от болка
не спира и не спира да вали...
В памет на Д.И. ...

ВаняИ

Poetry

2009-06-05T23:48:41+03:00 779 5

Спасов ден 🇧🇬

Грях ли стори, Небе,
че така безутешно заплака!
Три дни лееш сълзи
да измиеш кръвта
от невинни ...

ВаняИ

Poetry » Blank verse

2009-05-30T17:54:15+03:00 1.4K 8

Сонет 🇧🇬

Искаш да си ми потребен,
казваш ми, че съм красива,
с моя образ ненагледен
твоето сърце заспива!
Казваш ми, че имаш друга, ...

ВаняИ

Poetry » Other

2009-05-24T22:24:54+03:00 747 7

Копнеж 🇧🇬

Ще те открия ли сред хилядите сенки,
видение на моите мечти?!
Ти - мой сподавен стон,
ти -моя болка,
ще спре ли слънце ...

ВаняИ

Poetry » Other

2009-05-19T20:35:32+03:00 638 7

Размисъл 🇧🇬

Как животът обърква нещата,
а съдбата ги здраво плете -
тъй, че сееш цветя
сред полята,
а в степта разцъфтяват се те. ...

ВаняИ

Poetry » Philosophical

2009-05-13T01:18:28+03:00 688 7

Пролетно вдъхновение дошло със закъснение 🇧🇬

„Меня сегодня Муза посетила”...
Вл. Висоцки
Някой здраво ме халоса -
шамароса мойта буза!
Гледам - в стаята, с Пегаса, ...

ВаняИ

Poetry » Humorous

2009-05-06T15:04:58+03:00 820 4

Песен за любовта 🇧🇬

Красиви думи за любов!
Не вярвах в тази суета -
живота ми превърна тя
в една несбъдната мечта.
Край мен сияеше светът, ...

ВаняИ

Poetry

2009-04-26T15:54:33+03:00 630 7

Настроение 🇧🇬

Зад прозореца – плаче небето,
зад прозореца стене нощта!
Зад прозореца - тръпне сърцето
в неочаквана стара игра...
Като вихър понесени в мрака, ...

ВаняИ

Poetry

2009-04-15T21:31:10+03:00 1.3K 12

Телефонът 🇧🇬

Телефонът запя продължително!
Нещо трепна във моите гърди,
но тревогата беше фалшива –
беше грешка, да, грешка, уви...
А пък аз си помислих, че... ...

ВаняИ

Poetry

2009-04-09T21:02:11+03:00 656 3

Вутеви ядове 🇧🇬

Кажи ми, бре Нане, каков си човек -
ден, нощем - не знаеш умора!
Маниак ли си некой, или си зевзек -
все зяпаш след мойта изгора.
Па язе съм, ужким, човек философ, ...

ВаняИ

Poetry » Humorous

2009-04-01T12:26:34+03:00 745 9

Къде се ражда болката 🇧🇬

Къде се ражда болката, къде -
във изгрева ли ярък на зората,
или там, дето в синьото небе
денят умира в кървава позлата.
Къде се ражда болката, къде - ...

ВаняИ

Poetry

2009-03-22T17:55:30+02:00 929 15

Я разкарай... 🇧🇬

На всички, които се чувстват стари.
С усмивка!
Я разкарай старите болежки,
разкърши артритни колена -
припомни мераците младежки, ...

ВаняИ

Poetry » Humorous

2009-03-14T20:06:21+02:00 947 13

Очакване 🇧🇬

Проплаква стряхата самотно,
като забравено дете,
препуска в луд галоп сърцето,
пробуден, трепетът расте.
Внезапно стъпки прошумяват, ...

ВаняИ

Poetry

2009-03-07T17:55:43+02:00 604 3

Старите вещи 🇧🇬

Държиме се здраво за старите вещи!
С досада се питам защо е така -
решително всичко излишно събирам
и пак си ги връщам по своите места!
Това одеялце е толкова мило, ...

ВаняИ

Poetry » Other

2009-03-01T23:13:10+02:00 812 6

Къде си ти 🇧🇬

В памет на Д. И.
Много хора има покрай мене,
всичко покрай мене се върти,
ала търся със очи смутени
в пъстрата тълпа къде си ти. ...

ВаняИ

Poetry » Love

2009-02-21T18:15:42+02:00 759 3

Трифонзарезанова Валентинка 🇧🇬

Сутрин ставам, пия бира,
а стомахът ми примира,
па се чуди и се звери
залък хляб как да намери.
Снощи беше на ракия - ...

ВаняИ

Poetry » Humorous

2009-02-14T11:51:20+02:00 2.2K 5 20

Последна сълза 🇧🇬

В памет на Д.И.
Очите ми пресъхнаха!
Аз нямам вече сълзи!
„Синдром на сухите очи” -
ми казаха. ...

ВаняИ

Poetry

2009-02-08T21:21:34+02:00 775 6

Ранена луна 🇧🇬

(Реквием)
Изгрява Луната самотна, смутена -
а казват, красива била,
печална вдовица с душа наранена
сред рой от небесни тела. ...

ВаняИ

Poetry » Love

2009-01-22T11:03:46+02:00 964 13

Какво пък толкова се случва 🇧🇬

Какво пък толкова се случва -
поредната човешка драма,
деца, изпъдени от рая -
завет от дядо ни Адама.
Какво пък толкова се случва - ...

ВаняИ

Poetry » Civic

2009-01-07T16:09:38+02:00 915 13