Трифонзарезанова Валентинка
Сутрин ставам, пия бира,
а стомахът ми примира,
па се чуди и се звери
залък хляб как да намери.
Снощи беше на ракия -
за обяд пък вино пия...
Вчера в кръчмата на Гичка,
както си седях самичка,
(на една ракийка само),
поогледах се през рамо,
мернах в празния салон -
бройка ме Ален Делон.
Хубавецът се изправи,
крачки няколко направи
и с походка на матрос,
горд пред мене вирна нос:
- Мязаш ми на Мона Лиза -
мераклийски се облиза:
- Ш-ш пийш ли с мене по едно,
бира, ром или вино? -
После се усмихна благо:
- Да се запознаем - Драго!
Чех съм по произхождение -
ти си мойто вдъхновение!
Пихме бира и ракия,
пихме вино две-три туби,
времето след икиндия
нещо взе да ми се губи...
Сутринта с мухи в главата
се измъкнах от кревата,
ала гледам - нещо шава,
под юргана се подава
сива грива, крива нога -
па нададох вик до бога:
- Помо-о-ощ! Сторила съм грях,
май че с дявола преспах! -
„Чудото” в кревата рипна,
поопули се, залитна,
като диво взе да бяга:
- Леле-е-е! Спал съм с Баба Яга!
Рита, скача, пада, става -
вдигна се ужасна врява!
Ала щом спря да трепери,
малко се поосафери,
поогледа ме на криво,
па ми рече приветливо:
- Чакай! Ти си Мона Лиза...
през финансовата криза...
- Въ-ъ-й! - Познах Ален Делон,
ама газен от камион...
И ухилен като гъба,
само с два-три Черни зъба,
ме прегърна моят Драго,
па ми стана бла-а-а-го, дра-а-а-го...
Ха да пийнеме по бира,
че се лесно не намира -
ни в селата, ни в гората,
ни пък нейде по Земята
такваз лика и прилика,
като в нужник два ибрика!
© Ваня Иванова All rights reserved.
